Том Клэнси - Реална заплаха

— Някой е натоварил четиристотин килограма висококачествен експлозив на каросерията на пикапа. Много умна постъпка, jefe. Нямаше да е възможно във всеки друг автомобил, но този пикап…

— Si. Едната му гума тежеше повече. Кой го е направил?

— Не са американците, нито някой от слугите им — уверено отговори Кортес.

— Но…

— Jefe, помисли малко — предложи Феликс. — Кой би могъл да има достъп до камиона?

Ескобедо се замисли за това. Седяха на задната седалка на дълга лимузина „Мерцедес“. Колата беше стар модел 600, поддържана с любов като нова. „Мерцедес Бенц“ е кола, харесвана от хората, които трябва да се тревожат за свирепи врагове. Макар и тежка и с мощен двигател, колата с лекота теглеше повече от четиристотин килограма броня от кевлар, разположена на жизненоважни места, и дебели стъкла от поликарбонат 76 76 Термопластична синтетична смола, получена от бисфенол и фосген, използва се за емулсионни покрития с армировка от стъклени влакна. — Б. пр. , които можеха да спрат куршум от картечница тридесети калибър. Гумите й бяха пълни с пяна вместо въздух, така че да не могат да спаднат при спукване — или поне не много бързо. В горивния резервоар имаше метална решетка с формата на пчелна пита, която не можеше да спре запалването, но предотвратяваше по-опасни експлозии. Петдесет метра преди и след тях се движеха коли „БМВ М-3“, бързи, мощни, пълни с въоръжени мъже, съвсем като при държавните глави, които имаха водеща и следваща кола за охрана.

— Смяташ, че е някой от нас? — попита след минута размисъл Ескобедо.

— Възможно е, jefe. — Тонът на Кортес говореше, че е повече от възможно. Внимателно правеше разкритията си, като следеше крайпътните знаци.

— Но кой?

— Ти трябва да отговориш на този въпрос, не е ли така? Аз съм разузнавач, не детектив. — Това, че Кортес се отърва след тази ужасна лъжа, се дължеше на параноята на Ескобедо.

— Ами липсващите самолети?

— Също не е известно — докладва Кортес. — Някой е наблюдавал летищата. Може би американски десантни групи, но е по-вероятно да са същите наемници, които сега се намират в планината. Вероятно са саботирали самолетите по някакъв начин, вероятно със съучастието на охраната. Предполагам, че когато са си тръгнали, са убили пазачите, за да не може никой да докаже какво са правили, след това са минирали горивния резервоар, за да ни заблудят. Много умна операция, но ние можехме да се приспособим към нея, ако не беше онова убийство в Богота.

Кортес дълбоко си пое дъх, преди да продължи:

— Нападението над американеца в Богота беше грешка, jefe. Това е накарало американците да променят глупавата си операция в нещо, което пряко застрашава дейността ни. Подкупили са някого в организацията и реализират своето желание за възмездие чрез амбициите или гнева на някой от старшите ти колеги. — Кортес говореше със същия тих, разсъдлив глас, с който информираше командирите си в Хавана, както учител съветва особено умен ученик. Начинът му на говорене напомняше на хората за лекар и особено ефективно убеждаваше латиноамериканците, които обичат да спорят, но в същото време уважават хората, които могат да контролират страстите си. Като укори Ескобедо за убийството на американците — Ескобедо не обичаше да го укоряват; Кортес го знаеше, а Ескобедо пък знаеше, че Кортес знае, — Феликс просто придаде по-голяма достоверност на думите си. — Самите американци постъпиха глупаво и си признаха, вероятно в несръчен опит да ни объркат, като говореха за „бандитска война“ в организацията. Впрочем американците са изобретили този трик, за да използват истината като отрицание на фактите. Умно е, но са го използвали твърде често. Вероятно смятат, че не знаем този трик, но всички хора, работещи в сферата на разузнаването, го знаят. — Кортес импровизираше и измисли това в момента, но според него звучеше добре. И имаше необходимия ефект. Ескобедо гледаше през дебелите стъкла на колата, като съзнанието му обработваше новата мисъл.

— Чудя се кой…

— Не мога да отговоря сега. Вероятно вие със senor Фуентес ще имате известен напредък по този въпрос довечера. — Кортес срещаше най-голяма трудност да запази сериозно изражение на лицето си. Независимо от всичкия си ум и безсърдечността си, el jefe можеше да бъде манипулиран, ако човек знае как да го побутва.

Пътят следваше дъното на долината. Имаше и железопътна линия, която също следваше коритото, издълбано в скалата от планинската река. Кортес знаеше, че от чисто тактическа гледна точка човек не можеше да се чувства удобно на това място. Въпреки че не бе служил в армията — ако се изключат уроците по военно обучение в кубинската училищна система, — разбираше недостатъци те на низините. Човек можеше да бъде забелязан отдалеч от хора по възвишенията. Сега знаците по шосето добиха по-различно и злокобно значение. Феликс знаеше абсолютно всичко, необходим за колата. Тя беше модифицирана от водещия в света доставчик на бронирани коли и редовно проверявана от техници от фирмата. Стъклата се заменяха два пъти в годината, защото слънчевата светлина променя кристалната структура на поликарбоната — още по-бързо на екватора и при голяма надморска височина. Стъклото спираше куршум 7,62 от натовска картечница, а листата от кевлар на вратите и около двигателя можеха при благоприятни условия да спрат и по-големи куршуми. Въпреки всичко той беше нервен, но си налагаше да не реагира видимо на опасността.