Том Клэнси - Реална заплаха

„Значи още едно учение по бомбардировки, а? — За него това беше пореден повод да се усмихне. — Вкарай я точно в целта, Йенсен“ — помисли си Роби. Десет минути по-късно излетяха на път за Панама, откъдето щеше да отиде със самолет на военновъздушните сили до Калифорния.

Райън летеше над Западна Вирджиния в пътнически самолет „ДЦ-9“ на „Американ Еърлайнс“. Това беше далеч под протокола за много важна личност във военновъздушните сили, но сега нямаше достатъчна причина за официалности. Придружаваше го охрана, с което Джак постепенно свикваше. Офицерът бе ранен по време на дежурство — паднал върху нещо и лошо наранил бедрото си. След възстановяването си вероятно отново ще се върне в Оперативния отдел. Казваше се Роджър Харис, на около тридесет години, и според Джак доста умен.

— Какво правеше, преди да започнеш при нас? — попита той Харис.

— Ами, сър, аз…

— Казвам се Джак. Имам ново служебно звание, но с него не дават и ореол.

— Няма да повярваш. Бях уличен полицай в Нюарк. Реших, че искам да опитам някоя по-безопасна работа, и гледай какво ми се случи — засмя се той.

Само половината места в самолета бяха заети. Райън се огледа и видя, че около тях няма никой, а подслушвателните устройства винаги срещаха проблеми с виенето на двигателите.

— Къде стана това?

— В Полша. Една среща се провали — искам да кажа, че нещо не ми хареса и побягнах. Моят човек се измъкна, а аз тръгнах на другата страна. На две пресечки от посолството се преметнах през една стена. Опитах се. Имаше котка, обикновена улична котка. Настъпих я, без да искам, тя изписка, а аз се спънах, паднах и си счупих шибаната бедрена кост. Като някаква бабичка, която е паднала във ваната си. — На лицето му се появи печална усмивка. — Тези шпионски работи не са като на телевизия, а?

Джак кимна с глава.

— Един ден ще ти разкажа за времето, когато нещо подобно се случи и на мен.

— По време на операция ли? — попита Харис. Знаеше, че Джак е от Отдела за разузнаване, а не от оперативния.

— Адски хубава история. Жалко, че не мога да я разказвам на никого.

— Та какво ще разправяш на Дж. Робърт Фаулър?

— Това е странното. Все неща, които може да разбере от вестниците, но не се считат за официални, ако не ги чуе от нас.

Стюардесата мина покрай тях. Полетът беше твърде кратък, за да се хранят, но Райън поръча две бири.

— Сър, не мога да пия по време на дежурство.

— Ти преди малко бе освободен от дежурството — каза му Райън. — Не обичам да пия сам, а винаги се налага, щом летя.

— Казваха ми, че не ви харесва тук горе — отбеляза Харис.

— Преодолях го — отговори Джак, като почти не лъжеше.

— Е, какво става? — попита Ескобедо.

— Няколко неща — отговори Кортес бавно, внимателно, замислено, за да покаже на el jefe, че все още не знае, но работи усилено, за да използва забележителния си талант на аналитик за правилния отговор. — Мисля, че американците имат две или три групи наемници в планините. Както знаеш, те нападат някои от преработвателните участъци. Целта им, изглежда, е психологическа. Местните селяни вече проявяват нежелание да ни сътрудничат. Не е трудно такива хора да бъдат изплашени. Ако продължи достатъчно дълго, ще имаме истински проблеми с производството.

— Наемници ли?

— Технически термин, jefe. Както знаеш, наемник е всеки, който извършва някаква услуга срещу заплащане, но терминът почти във всички случаи указва военни услуги. Кои точно са те? Знаем, че говорят испански. Може да са граждани на Колумбия, разочаровани аржентинци — знаеш, че norteamericanos използваха хора от аржентинската армия за обучаване на contras 75 75 Контрите (исп.). — Б. пр. , нали съм прав? Опасни типове от времето на хунтата. Вероятно при всичката бъркотия в собствената си страна са решили да служат на американците на полупостоянна основа. Това е само една от много вероятности. Трябва да разбереш, jefe, че такива операции трябва да дават възможност за правдоподобно отричане. Няма значение откъде идват, но е възможно дори да нямат представа, че работят за американците.

— Не ги зная кои са, но какво смяташ да правиш с тях?

— Ще ги намерим и ще ги избием, разбира се — каза просто Кортес. — Нуждаем се от около двеста въоръжени мъже, но със сигурност можем да съберем толкова. Вече съм изпратил хора да претърсват околността. Искам разрешението ти да събера необходимите сили, за да прочистим планината както трябва.

— Ще го имаш. А какво ще кажеш за атентата срещу Унтиверос?