Том Клэнси - Реална заплаха

— Изглеждаш адски много по-добре — каза й той. — Как са децата?

— Никога вече няма да им сторя такова нещо — отговори Мойра Улф. — Колко глупаво и егоистично постъпих.

— Казах ти, че си била ударена от камион. — Мъри седна на стола до леглото и отвори кафявия плик, с който дойде. — Това ли е камионът?

Тя взе снимката от ръката му и за момент я погледна. Не беше много добра снимка. Направена от разстояние две мили дори и с мощни лупи и увеличение на изображението с помощта на компютър, на нея не се виждаше нищо, което да се доближава дори до любителска фотография. Но в една снимка има повече неща от самото изражение на лицето. Формата на главата, сресването на косата, стойката, начинът, по който държеше ръцете си, наклонът на главата…

— Той е — каза тя. — Това е Хуан Диас. Къде я намерихте?

— От една друга правителствена служба — отговори Мъри, като подбраните от него думи не й казваха нищо. Онова нищо, което означаваше точно ЦРУ. — Тайно наблюдавали някакво място — и аз не зная къде — и се сдобили с това. Помислили, че може да е нашето момче. За твоя информация, това е най-добрата потвърдена снимка на полковник Хуан Диас, това е последното му звание от DGI, с която разполагаме. Сега поне знаем как изглежда копелето.

— Хванете го — каза Мойра.

— О, ще го пипнем — обеща Мъри.

— Аз зная какво ще трябва да направя — да свидетелствам и всичко останало. Зная какво ще правят с мен адвокатите. Мога да го понеса. Мога, мистър Мъри.

„Тя не се шегува“ — осъзна Дан. Не за първи път отмъщението беше част от един спасен живот и Мъри с радост виждаше това. То е и още една цел, за която Мойра да живее. Неговата работа е да направи така, че тя и ФБР да получат отмъщението си. Одобреният термин във ФБР беше възмездие, но стотиците агенти, работещи по случая, сега не използваха тази дума.

Джак пристигна в канцеларията си рано на следващата утрин, за да открие очакваната купчина папки, отгоре на която го чакаше и бележка от съдията Мур.

„Конвенцията приключва довечера — пишеше в нея. — Имаш билет за последния полет до Чикаго. Утре сутринта ще информираш губернатора Фаулър. Това е нормална процедура за кандидатите за президенти. Приложени са указания за информирането, а също и копие от информацията за националната сигурност, дадена по време на президентската кампания през 1984 г. Може да се обсъжда информация с «ограничен» достъп, както и «поверителна», но нищо в «секретна» или в по-горна категория. Искам да видя експозето ти в писмен вид преди пет часа.“

И това напълно разби деня му. Райън се обади вкъщи, за да извести семейството си, че няма да се прибира още една нощ. След това се захвана за работата. Сега нямаше да има възможност да разговаря с Ритър и Мур до следващата седмица. А разбра, че Ритър ще прекара по-голямата част от деня в Белия дом. Следващото обаждане на Джак беше до Бетесда, за да се чуе с адмирал Гриър и да получи някои напътствия. С изненада разбра, че последното такова информиране е направил лично Гриър. Не се учуди, че гласът на стареца беше значително по-слаб от последния път. Все още имаше хумор в него, но въпреки това той му напомни за фигурист на олимпийските игри, чието изпълнение заслужава медал, но играе върху тънък, трошлив лед.

Никога не му се вярваше, че транспортните самолети са най-натоварени в ескадрилата на един самолетоносач. Разбира се, това бе така и той го знаеше, но машинариите на грозния и бавен самолет с витлов двигател не представляваха голям интерес за пилот, „роден“ във „F-4 Фантом-II“ и скоро след това преминал в по-горен клас на „F-14A Томкет“. От няколко седмици не беше летял на изтребител и като крачеше към транспортния самолет, официално наричан „С-2А Грейхаунд“ — това име прилягаше почти напълно, защото самолетът наистина лети тромаво като куче 74 74 Думата грейхаунд означава хрътка. — Б. пр. , — реши, че при първа възможност ще се прокрадне до Пакс Ривър за няколко часа летене и въртене с хубав самолет.

— Чувствам нужда — прошепна той усмихнат на себе си. — Нуждата от скоростта.

Транспортният самолет беше разположен за изстрелване от катапулта в лявата част на кърмата и като вървеше към него, видя личния „Интрудър“ на командира на ескадрилата, паркиран до пътеката. От другата страна имаше едно тясно място, наречено Фермата за бомби и използвано за съхраняване и приготовление на боеприпасите. Мястото беше удобно — твърде малко за паркиране на самолети и достатъчно близо до ръба на палубата, за да може при нужда бомбите да бъдат изхвърляни през борда. Бомбите се превозваха на малки, ниски колички и когато се качваше на самолета, видя една със синя „учебна“ бомба, теглена към интрудъра. Тя имаше странните приспособления за насочване с лазерен лъч.