Том Клэнси - Реална заплаха

Докладът представляваше поредното късче в загадката, пред която се намираше бившият офицер от разузнаването. Никоя местна мина не използваше октол. Той е твърде скъп, а обикновените експлозиви-гелове на азотна основа бяха достатъчни за търговските приложения. Ако е необходим по-голям взривен удар, за да се раздробят скалите, човек просто пробиваше по-голяма дупка и натъпкваше повече експлозиви. Но за въоръжените сили такъв вариант не съществуваше. Размерът на артилерийския снаряд е ограничен от диаметъра на оръдейното дуло, а размерът на бомбата — от допълнителното аеродинамично съпротивление за самолета. Следователно военните търсеха по-мощни експлозиви, за да получат подобри резултати от ограничените си по отношение на размерите оръжия. Кортес взе един справочник от рафта в библиотеката си и се увери, че октолът е почти изключително експлозив за военни цели… и се използва като стартиращо вещество за ядрени оръжия. Това предизвика кратък, подобен на излайване смях.

То обясняваше и някои неща. Първоначалната му реакция от експлозията беше, че е използван един тон динамит. Същият резултат можеше да се получи и с по-малко от петстотин килограма от този октол. Извади друг справочник и научи, че фактическото тегло на експлозива в деветстотинкилограмова бомба е по-малко от четиристотин и петдесет килограма.

Но защо нямаше парчета? Повече от половината от теглото на бомбата е в стоманения корпус. Кортес изостави тази мисъл за момента.

Една самолетна бомба можеше да разясни доста неща. Помнеше обучението си в Куба, когато северновиетнамските офицери обясняваха на класа му за „умните бомби“, които бяха проклятието за мостовете и електроцентралите на страната им през кратката, но свирепа бомбардировъчна кампания „Лайнбекър-II“ през 1972 г. След години на скъпо струващи провали американските изтребители бомбардировачи бяха унищожили множество добре защитени цели в разстояние на няколко дни, като използваха новите си боеприпаси с прецизно насочване.

Насочена към пикап, такава бомба би приличала по всичко на минирана кола.

Но защо нямаше парчета? Препрочете доклада от лабораторията. Имаше и целулозни останки, които техникът от лабораторията обясняваше като картонените кутии, в които се е намирал експлозивът.

Целулоза? Това означава хартия или дървесни влакна. Може ли да се направи бомба от хартия? Кортес взе един от справочниците си — „Оръжейни системи на Джейн“. Това беше тежка книга с твърда, неогъваща се корица… картон, покрит с плат. Наистина е толкова просто. Щом може да се направи хартията толкова здрава за съвсем прозаична цел като подвързването на книги…

Кортес се облегна в стола и запали цигара като поздрав към себе си — и към norteamericanos. Беше отлично. Изпратили са бомбардировач, въоръжен със специална умна бомба, насочили са я към този абсурден пикап и не са оставили след себе си никакво веществено доказателство. Учуди се кой ли го е измислил, удивен от факта, че американците бяха направили нещо толкова интелигентно. КГБ би изпратило рота командоси от войските със специално предназначение и щяха да водят конвенционална пехотна война, като оставят след себе си всякакви веществени доказателства, „предавайки съобщението си“ по типично руски начин, който имаше ефект, но не и изтънченост. Американците бяха успели този път да постигнат хитростта, характерна за испанците — за Кортес, засмя се Феликс. Това бе забележително.

Сега притежаваше отговора на въпроса „как?“ След това трябваше да разбере „защо?“ Но разбира се! Имаше една статия в онзи американски вестник за възможна бандитска война. Картелът имаше преди четиринадесет старши ръководители. Сега останаха десет. Американците ще се опитат да намалят тази бройка с… колко? Възможно ли е да си въобразяват, че само един-единствен атентат ще разпали жестока вътрешна война? Кортес реши, че не. Само един такъв случай не би бил достатъчен. Два може би, но не и един.

Значи американците имаха групи командоси, които скитаха из планините южно от Меделин, пуснаха една бомба и правеха още нещо, за да ограничат полетите с наркотиците. И това му се изясни. Разбира се, те свалят самолетите. Имаха хора, които да наблюдават летищата и Да изпращат разузнавателна информация някъде, откъдето се предприемаха действия. Това е напълно интегрирана операция. Най-невероятното от всичко беше, че тя всъщност върши работа. Американците бяха решили да направят нещо, от което щеше да има резултат. Това е чудо. През цялото време, докато той работеше като офицер от разузнаването, ЦРУ имаха сравнително ефективна система за събиране на информация, но не и за действие.