Том Клэнси - Реална заплаха

Сега се намираха в стаята за разпити с лейтенанта. Обичайно агресивни, братята този път бяха оклюмали. Пистолетите се намериха на по-малко от петдесет метра от местопрестъплението. Въпреки че и на двата пистолета нямаше използваеми отпечатъци — огнестрелните оръжия не винаги се поддават на такава процедура, — четирите куршума, намерени в тялото на Макилвейн съвпадаха с двете дула. Братя Патерсън бяха задържани на четири преки от мястото със следи от барут по ръцете, както и с добре известен мотив да убият сводника. По-добри доказателства не можеха да се желаят. Полицаите нямаха единствено самопризнание. Късметът на близнаците най-после се беше свършил. Дори и адвокатът им го каза. Нямаше никаква надежда за споразумение с обвинението — местният прокурор ги мразеше дори повече, отколкото полицията — и въпреки че вероятно щяха да излежават присъда в строг тъмничен затвор, добрата новина беше, че вероятно няма да ги поставят на електрическия стол. Съдебните заседатели едва ли щяха да искат екзекуцията на хората, убили сводник търговец на наркотици, вкарал две от проститутките си в болница и вероятно затрил няколко от другите. Можеше да се спори дали това е престъпление поради афект, а според американските закони на такива мотиви по принцип се гледа като на смекчаващи вината обстоятелства. Облечени в еднакви затворнически дрехи, братя Патерсън седяха на масата срещу офицера от полицията. Лейтенантът дори не можеше да ги различи и не си правеше труда да пита кой кой е, защото вероятно щяха да излъжат просто за да се заяждат.

— Къде ни е адвокатът? — попита Харви или Хенри.

— Да — наблегна Харви или Хенри.

— Нямаме нужда сега от него. Какво ще кажете, момчета, ако поискаме да ни направите една малка услуга? — попита лейтенантът. — Направете ни една малка услуга и вероятно ние ще ви направим една малка услуга. — С това проблемът с адвоката се реши.

— Глупости! — отбеляза единият близнак, разбира се, за да започне пазарлъка. Намираха се в стадия, когато човек е готов да се хване за сламка. Пандизът им кимаше с глава и макар че никой от двамата не беше излежавал дълга присъда, имаха достатъчен стаж в местните затвори, за да знаят, че няма да е забавно.

— Харесва ли ви идеята за доживотен затвор? — попита лейтенантът, без да се впечатлява от демонстрацията на сила. — Знаете как стават нещата, минават седем или осем години, преди да ви амнистират, и след това ви пускат. Искам да кажа, ако сте късметлии. Адски дълго време. Харесва ли ви идеята, момчета?

— Ние не сме глупаци. Ти к’во търсиш тука? — попита другият Патерсън, показвайки, че е готов да обсъжда сроковете.

— Свършете една работа за нас и, е, може да се случи нещо хубаво.

— Каква е тая работа? — Вече и двамата братя реагираха положително на споразумението.

— Виждали ли сте Рамон и Хесус?

— Пиратите ли? — попита единият. — Мама му стара! — В криминалните среди, както и във всички други си имаше йерархия. Хората, които насилват жени и деца, се намираха на дъното. Братя Патерсън бяха свирепи криминални престъпници, но не се занимаваха с жени и деца. Нападаха мъже — в повечето случаи много по-слаби от тях, но все пак мъже. Това беше важно за имиджа им.

— Да. Виждали сме тези посерковци — каза другият, за да подчертае по-сбитата забележка на брат си. — Последните два дни тия лайна са се надули, като че са изсрани от крал. Шибани спаньоли. Хей, ние сме кофти, но никога не сме изнасилвали, нито убивали малки момичета… а разправят, че тия ще се отърват, а? Мамицата им! Ние очистихме един шибан сводник, дето обича да бие мадамите ни, и ни чака доживотен затвор. Какво правосъдие е това, мистър ченге? Мамицата му!

— Ако се случи нещо на Рамон и Хесус, нещо истински сериозно — тихо каза лейтенантът, — може би ще се случи още нещо. Нещо, което ще ви е от полза, момчета.

— Какво?

— Ами например ще можете да се виждате с Норийн и Дорийн много редовно. Може би дори да се задомите с тях.

— Мама му стара! — възкликна Хенри или Харви.

— Това е най-добрата сделка, момчета — каза лейтенантът.

— Искаш да очистим копелетата ли? — Хенри зададе въпроса, с което разочарова брат си, който считаше себе си за по-умния от двамата.

Лейтенантът просто продължи да ги наблюдава.

— Разбрахме те — обади се Хенри. — Откъде можем да сме сигурни, че държиш на думата си?

— За каква дума става въпрос? — Капитанът замълча. — Рамон и Хесус убиха четиричленно семейство, разбира се, най-напред са изнасилили съпругата и малката дъщеря. Вероятно имат пръст и в убийството на един полицай от Мобайл и жена му. Но нещо се обърка с делото срещу тях. Най-много да им дадат двадесет години, а ще ги пуснат след седем или осем. За това, че са убили шест души. Не е много честно, а?