Том Клэнси - Реална заплаха

Двамата близнаци вече се досещаха за какво става дума. Лейтенантът разбираше това по еднаквото изражение в двата чифта очи насреща му. След това дойде ред и на решението. В двата чифта очи за момент се мярна предпазливост, докато братята обмисляха как да направят необходимото. След това очите им се успокоиха. Братя Патерсън кимнаха с глави и с това разговорът приключи.

— Момчета, внимавайте. Затворът е много опасно място. — Лейтенантът се изправи, за да повика надзирателя. Ако го питаха, той щеше да каже, че — след като е получил разрешение да разговаря с тях, без да присъства адвокат, разбира се — е искал да ги разпита за един обир, в който двамата не бяха участвали, но може би знаеха нещичко. А в замяна на съдействието им е предложил известна помощ от страна на прокурора. Уви, те не показали никакви знания за въпросния обир и след по-малко от петминутен разговор ГИ върнал в килията им. Ако някога споменат за същинското съдържание на разговора, тяхната дума щеше да е твърдение на двама закоравели бандити с открито и решено дело за убийство над главите си срещу думата на лейтенант от полицията. В най-лошия случай щеше да се стигне до разказ на пета страница в „Мобайл Реджистър“, който заемаше доста сурова позиция спрямо престъпността. А те едва ли биха си признали за двойно убийство, независимо дали е извършено по поръчка на полицията или не.

Лейтенантът беше почтен човек и веднага се захвана за работа, за да спази нещата от своя страна, като очакваше братята Патерсън да направят същото. От четирите куршума, намерени в тялото на Елрод Макилвейн, един не можеше да се използва за целите на балистичното тестване поради състоянието му — непокритите със стомана оловни куршуми често пъти се повреждат, — а останалите, макар и достатъчно добри за криминалното следствие, почти не можеха да служат като добро доказателство. Лейтенантът нареди куршумите да бъдат изнесени от склада за съхраняване на веществени доказателства за допълнително изследване заедно с бележките на балиста и снимките. Разбира се, той трябваше да се разпише за тях, за да се запази „веригата на свидетелските показания“. Това правно изискване беше написано, за да е сигурно, че винаги се знае къде се намират използваните в съдебни дела важни веществени доказателства. Така се предотвратяваше незаконното производство на фалшиви улики. Когато дадено веществено доказателство се загуби, дори и да се намери, после то не може вече да се използва в криминално дело, защото вероятно е подправено.

Лейтенантът отиде в лабораторията, но техниците тъкмо си тръгваха. Попита експерта по балистика дали може да провери отново куршумите по случая Патерсън в понеделник сутринта. Човекът отговори, че единият малко не съвпада, но можеше да послужи за целите на делото. Нямаше нищо против да ги провери отново.

Полицаят се върна в канцеларията си с куршумите. Кафявият плик, в който се намираха, носеше етикет с номера на делото и тъй като все още се намираше в ръцете на когото трябва и срещу получаването му имаше подписа на лейтенанта, веригата на веществените доказателства не беше нарушена. Написа в бележника на бюрото си, че не желае да ги оставя в канцеларията си през почивните дни и ще ги занесе у дома си, като целият пакет ще се намира в заключения куфар. Лейтенантът беше на петдесет и три години и му оставаха четири месеца до уволнението с всички облаги. Помисли си, че тридесет години служба са достатъчни и занапред го очакват само приятни моменти с рибарската лодка. Но не можеше да се оттегли от службата с чиста съвест, ако остави двамата убийци на полицай с осемгодишна присъда при лек режим.

Напливът на пари в Колумбия беше предизвикал всякакви странични ефекти в зашеметяваща приумица на съдбата. Един от тях бе, че колумбийската полиция получи нова и много сложна криминологична лаборатория. Останките от къщата на Унтиверос преминаха обичайната редица химически проби и след няколко часа се определи, че използваното експлозивно вещество е смес от циклотетраметилентетранитрамин и тринитротолуол. Химикът написа, че разговорно са познати като уротропин и тротил. Смесени в съотношение 70:30, образуваха избухливо съединение, наречено октол, което е доста скъп, много стабилен и изключително агресивен експлозив, произвеждан в Съединените щати, но продаван от американски, европейски и една азиатска компания. С това работата му за деня приключи. Предаде доклада на секретарката си, която го прати по факса до Меделин, където друга секретарка направи ксерокопие и двадесет минути по-късно то достигна до Феликс Кортес.