Том Клэнси - Реална заплаха

— Кой ли може да е? — попита Ескобедо, когато колата влезе в един рязък завой.

Там имаше пет групи от по двама души, стрелци и подавачи на лентата. Въоръжени бяха със западногермански картечници MG3, които колумбийската армия неотдавна бе приела на въоръжение, защото използваха същите куршуми 7,62, както и стандартното им пехотно оръжие G3, също германска изработка. Тези пет картечници бяха „откраднати“ — всъщност закупени от един алчен сержант снабдител — от армейски склад. Вариант на по-ранното германско оръжие MG-42, прославило се през Втората световна война, MG3 си запазваше цикличната скорострелност от 1 200 куршума в минута — 20 куршума в секунда. Картечниците се намираха на тридесет метра една от друга, като две от тях трябваше да стрелят по следващата кола, две — водещата, но само една трябваше да се цели в мерцедеса. Кортес не се доверяваше чак дотолкова на бронята на колата. Погледна дигиталния си часовник. Движеха се точно навреме. Ескобедо имаше отлични шофьори. Но и Унтиверос имаше отлични слуги.

Цевта на всяка картечница имаше конусообразно удължение, наречено пламъкогасител. Често неправилно разбирано от непосветените хора, то имаше за цел да крие пламъка от стрелеца — да не го заслепят собствените му изстрели. Физически не е възможно пламъкът да се скрие от който и да е друг.

Стрелците откриха огън едновременно и от дясната страна на пътя се появиха пет отделни еднометрови бели пламъка. От всеки пламък изскачаха трасиращи куршуми и очертаваха линия, която позволяваше на стрелците да коригират огъня си и да го насочат право към целта си, без да е необходимо да използват мерниците на оръжията си.

Никой от пътниците в колата не чу звука на картечниците, но всички усетиха ударите на куршумите — или поне онези, които живяха достатъчно дълго.

Тялото на Ескобедо се втвърди като стоманена греда, когато гой видя жълтата линия на трасиращите куршуми, стигаща до първата кола М-3. Тя не беше така добре армирана като неговата. Задните светлини се отклониха наляво, след това надясно. Колата излезе от пътя под ъгъл и се преобърна като една от играчките на сина му. Преди това той и Кортес усетиха ударите на двадесетина куршума върху тяхната кола. Звукът беше като от градушка върху ламаринен покрив. Но това бяха куршуми, а не град, удрящи се в стомана и кевлар, а не в ламарина. Шофьорът му, добре обучен и винаги нащрек, рязко зави с дългия мерцедес, за да избегне намиращото се пред него БМВ, като в същото време натисна газта докрай. Шестлитровият двигател на мерцедеса реагира веднага — той също имаше предпазна броня, — като удвои мощността си и въртящия си момент за една секунда, и захвърли пътниците в седалките им. По това време Ескобедо бе извърнал глава, за да види опасността. Изглеждаше, сякаш трасиращите куршуми летяха право срещу лицето му, а ги спираше някакво чудо в дебелите стъкла — той видя, че то се чупи от ударите.

Кортес се хвърли с цяло тяло върху Ескобедо, като го събори на пода. Нито един от тях не беше имал време да каже нито дума. При изстрелването на първия куршум колата се движеше със сто и двадесет километра в час. Вече достигаше сто и петдесет, като избягваше от опасната зона по-бързо, отколкото стрелците можеха да коригират огъня си, но корпусът на колата прие повече от четиридесет попадения. След две минути Кортес вдигна поглед.

С изненада видя, че два куршума бяха ударили левите прозорци отвътре. Стрелците бяха малко прекалено добри; успели бяха да вкарат последователно куршуми през армираното стъкло. Не се чуваха никакви звуци от водещата и следващата кола. Феликс дълбоко си пое дъх. Току-що спечели най-големия риск в живота си.

— Завий по първото отклонение! — извика той на шофьора.

— Не! — след миг извика Ескобедо. — Право към…

— Глупак! — Кортес обърна el jefe. — Искаш да се натъкнем на друга засада! Откъде, мислиш, са знаели, че ще минем оттук, за да ни убият! Завий по първото отклонение! — отново извика на шофьора той.

Шофьорът, който добре разбираше тактиката на засадите, натисна спирачката и зави по следващата отбивка. Шосето беше право и водеше към мрежа от малки пътища, обслужващи местните ферми за кафе.

— Намери тихо място за спиране — заповяда Кортес.

— Но…

— Те ще очакват от нас да избягаме, а не да мислим. Те ще очакват да правим това, което пише във всички наръчници по антитероризъм. Само постъпките на глупаците могат да се предвидят — каза Кортес, като чистеше парчетата поликарбонат от косата си. Пистолетът му беше изваден, но сега той демонстративно го постави обратно в раменния си кобур.