Том Клэнси - Реална заплаха

— Окей, ще напиша, че си дяволски добър, което си е така. Съжалявам, че трябва да те загубя така бързо. Искаш ли някой да те закара? — попита Джексън.

— Няма проблеми, сър. Планирах да се разходя.

— Глупости. Достатъчно ходихме вчера. Натовари нещата си в колата ми. — Лейтенантът му подхвърли ключовете. — Има ли друго, сержант Мичъл?

— Нищо, което да не може да почака до понеделник, сър. Предполагам, че си заслужихме хубав, спокоен уикенд.

— Както винаги преценката ти е безупречна. Брат ми е в града и няма да ме има до шест сутринта в понеделник.

— Разбирам. Приятно прекарване, сър.

Чавес нямаше много личен багаж, нямаше и кола, което беше необичайно. Всъщност той спестяваше парите си, за да си купи „Шевролет Корвет“, колата, която го очароваше още от детските му години, и му оставаха още пет хиляди долара, за да може да плати една в брой. Багажът му вече беше натоварен на задната седалка в колата на Джексън „Хонда CVCC“, когато лейтенантът се появи иззад бараките. Чавес му подхвърли ключовете.

— Откъде ще те вземат?

— Човекът каза, че трябва да ида в личен състав на дивизията, сър.

— Защо там? Защо не в Мартинес Хол? — попита Джексън, като включи двигателя. Мартинес беше обичайното място за такива неща.

— Лейтенанте, аз просто ходя там, където ми кажат.

— Не го ли правим всички? — засмя се лейтенантът.

Пътуването отне само две минути. Джексън се раздели с Чавес с ръкостискане. Лейтенантът отбеляза, че там има още петима военнослужещи. Всичките бяха сержанти и това донякъде го изненада. До един приличаха на латиноамериканци. Познаваше двама от тях. Леон беше от взвода на Бен Тъкър, 4-и взвод от 17-и полк, а Муньос — от дивизионното разузнаване. Биваше ги и двамата. Лейтенант Джексън вдигна рамене и си замина.

Инспекцията на Вегенер пристигна преди обед вместо след това. Нямаше много поводи за забележки. Райли беше минал тук предварително. Нямаше нищо разхвърляно с изключение на няколко кутии боя и четки, които всъщност използваха в момента, защото боядисването на корабите е непрекъснат процес — никога не почва или свършва, то просто си върви постоянно. Корабното оръдие беше правилно насочено и осигурено, както и котвените вериги. Въжетата бяха обтегнати, а люковете — затегнати на място в очакване на вечерната буря. Тук-там няколко свободни от вахта моряци четяха или се печеха на слънце. Те скочиха на крака, когато дочуха гръмовната команда на Райли: „На палубата, мирно!“ Един моряк трети клас четеше списание „Плейбой“. Вегенер му каза весело, че трябва да внимава с тези неща при следващото пътуване, защото след по-малко от две седмици щяха да бъдат включени три жени и нямаше да е добре да обиди чувствените им натури. Това, че „Панаш“ нямаше жени на борда си, беше статистическа аномалия и промяната не тревожеше много капитана, въпреки че старшите офицери бяха, меко казано, скептично настроени. Възникваше и проблемът с тоалетната, тъй като конструкторите на кораба не са очаквали в екипажа му да има жени. Това беше първият повод през този ден, когато Вегенер се усмихна. Жена в морето… и усмивката му отново помръкна, тъй като картините от видеокасетата пак изплаваха в съзнанието му. Онези две жени — не, жена и малко момиче — също бяха излезли в морето, нали…

Тази мисъл просто не го напускаше. Вегенер се огледа и видя как по лицата на мъжете около него започнаха да се изписват учудени гримаси. Шкиперът беше ядосан за нещо. Не знаеха какво е то, но им беше ясно, че не им трябва да са наоколо в такъв момент.

— На мен всичко ми се струва наред, хора. Нека се опитаме да продължим така. — Кимна с глава и се отправи към каютата си. След като отиде там, извика Ореза.

Старшината рулеви дойде след минута. „Панаш“ не беше достатъчно голям, за да забави някого.

— Викали сте ме, капитане.

— Затваряй вратата, Португалецо, и сядай.

Старшината рулеви беше от португалски произход, но имаше акцент като на жител на Нова Англия. И той като Боб Райли беше завършен моряк и подобно на капитана си — даровит инструктор. Цяло поколение офицери от бреговата охрана знаеха как да използват секстант 13 13 Оптически уред за определяне мястото на кораба спрямо небесните светила. — Б.пр. благодарение на този мургав и пълен професионалист. Всъщност мъже като Мануел Ореза движеха бреговата охрана. Вегенер понякога съжаляваше, че е напуснал редиците им, за да стане офицер. Но той не беше ги изоставил съвсем и насаме Вегенер и Ореза разговаряха на малки имена.