Том Клэнси - Реална заплаха

— Видях записа от качването на борда, Ред — каза Ореза, който разбра за какво мисли капитанът. — Трябваше да позволиш на Райли да пречупи малкия задник надве.

— Не би трябвало по този начин да си вършим работата — каза Вегенер неубедително.

— Пиратство, убийство и изнасилване, пък и наркотици за развлечение. — Старшината сви рамене. — Зная какво трябва да правим с такива хора. Проблемът е там, че никой не го прави.

Вегенер разбираше какво иска да каже той. Въпреки новия наказателен закон за смъртните присъди, който трябваше да третира свързаните с наркотици убийства, до него прибягваха много рядко. Проблемът беше там, че всеки арестуван търговец на наркотици познаваше някой, който беше по-примамлива цел — едрите риби никога не се поставяха в положение, където въображаемата дълга ръка на закона може да ги достигне. Федералните служби може и да са всемогъщи в границите на САЩ, а бреговата охрана да има неограничени пълномощия в морето — дори дотолкова, че да се качват и претърсват многобройни кораби с различни флагове по свое желание, — но винаги имаше ограничения. Трябваше да има. Врагът знаеше кои са тези ограничения и беше елементарно да се приспособи към тях. В тази игра правилата важаха само за едната страна, другата имаше свободата да предефинира собствените си правила по своя воля. За акулите в търговията с наркотици беше лесно да стоят на чисто. Винаги имаше дребна риба в изобилие, която рискуваше на опасните места — особено след като заплащането им надвишаваше това на която и да е армия в историята. Тези войници бяха опасни и достатъчно умни, за да направят борбата доста трудна — но дори и когато ги хванеха, те винаги можеха да се възползват от знанията си, за да си осигурят частичен имунитет.

Резултатът беше, че, изглежда, никой не си плащаше докрай. Освен жертвите, разбира се. Мислите на Вегенер бяха прекъснати от нещо още по-лошо.

— Знаеш ли, Ред, тези двамата може да се измъкнат без нищо.

— Чакай, Португалецо, не мога да…

— Най-голямата ми дъщеря учи право, капитане. Искаш ли да научиш истински лошата новина? — мрачно запита старшината.

— Казвай.

— Ще закараме тези типове на пристанището — е, хеликоптерът ще ги закара утре, и двамата веднага ще си поискат адвокат. Всеки, който гледа американска телевизия, знае това. Да кажем, че дотогава ще си затварят устата. След това техният адвокат ще каже, че вчера сутринта клиентите му са видели яхта, носеща се свободно в морето, и са се качили на нея. Лодката, на която са се возели, е отплавала обратно, откъдето е дошла, а те решили да откарат яхтата до брега, за да използват правото си да получат спасеното имущество. Не са се обадили по радиото, защото не са знаели как да го включат — това се вижда и от записа. Радиото е от онези с компютърно управление и упътване от сто страници — а нашите приятели „не може много чете английски“. Някой от рибарската лодка ще потвърди част от тази история. Това е ужасно недоразумение, разбираш ли? Затова нашият прокурор в Мобайл ще реши, че може да загуби случая, и приятелчетата се уреждат с по-ниска присъда. Така стават тези неща — каза той и замълча.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Няма тела. Няма свидетели. На борда има оръжия, но можеш ли да кажеш кой е стрелял с тях? Това е косвена улика. — Ореза се усмихна мрачно. — Дъщерята ми изнесе добра лекция как стават тези неща. Ще извикат някой да подкрепи версията им за това как са се качили на борда — някой чист, без криминално досие, — изведнъж ще се окаже, че всички свидетели са от другата страна, а ние нямаме нищо сериозно, Ред. Ще се споразумеят за някоя мъничка пиклива присъда и толкова.

— Но ако са невинни, защо не…

— Защото не говорят много ли? О, по дяволите, това е лесната част. Боен кораб с чуждестранен флаг се приближава до тях й праща въоръжен екип. Хората, качили се на борда, насочват цял куп оръжия към тях, понапляскват ги и те се изплашват толкова много, че не казват нищо — това ще обясни адвокатът. Можеш да се обзаложиш. О, вероятно няма да ги оставят без присъда, но прокурорът толкова много ще се бои да не му се провали делото, че ще му намери цаката. Приятелчетата ще прекарат година-две в нашите затвори, а след това ще получат безплатен билет за дома.

— Но те са убийци.

— Това е съвсем сигурно — съгласи се Португалеца. — За да се измъкнат, на тях им е необходимо само да бъдат умни убийци. А може и да има и някои други неща, които ще кажат. Това, на което ме научи дъщеря ми, Ред, е, че нещата никога не са така прости, както изглеждат. Както ти казах, трябваше да оставиш Боб да се разправи с тях. Момчетата щяха да те подкрепят, капитане. Трябва да чуеш какво имат да кажат тези двамата.