Том Клэнси - Реална заплаха

— Влез — прогърмя един глас в отговор на почукването. Полковникът седеше зад евтино дървено бюро. Беше облякъл черен пуловер над светлозелената си риза и имаше табелка, според която името му беше Смит. Динг застана мирно.

— Сержант Доминго Чавес се явява по заповед, сър.

— Добре. Отпуснете се и седнете, сержант. Зная, че от известно време сте в непрекъснато движение. Ако искате, в ъгъла има кафе.

— Не, благодаря, сър. — Чавес седна и се поуспокои, когато видя личното си досие на бюрото. Полковник Смит го взе и го разтвори. Обикновено човек се тревожи, когато някой разглежда личното му досие, но полковникът го погледна със спокойна усмивка. Чавес забеляза, че над името си полковник Смит няма обозначение на военната част, нито дори и емблемата с щик и пясъчен часовник, която бе символ на 7-а лекопехотна дивизия. Откъде ли идва? Кой е този човек?

— Това изглежда дяволски добре, сержант. Бих казал, че имате всички шансове да станете сержант първи клас след две или три години. Виждам, че сте били и долу, на юг. Три пъти, нали?

— Да, сър. Два пъти в Хондурас и веднъж в Панама.

— Справили сте се добре и трите пъти. Тук пише, че отлично владеете испански.

— С него съм израснал, сър. — Това говореше и акцентът му. Искаше да знае за какво е всичко това, но сержантите не задават такива въпроси на полковниците. Пък и желанието му се сбъдна.

— Сержант, съставяме една специална група и желаем да влезете в нея.

— Сър, имам нови заповеди и…

— Знам това. Търсим хора, които имат комбинацията от добри езикови умения и… по дяволите, търсим най-добрите леки пехотинци. Според всичко, което чета за вас, вие сте един от най-добрите в дивизията. — Имаше и други критерии, в които „полковник Смит“ не се задълбочи. Чавес не беше женен. И двамата му родители бяха починали. Нямаше близки роднини или поне не беше известно да си пише или да се обажда на някого много често. Той идеално отговаряше на изискванията. Е, имаше и някои други неща, които им се искаше той да притежава, но човек не може да има всичко. — Това е специална мисия. Може да бъде опасна, но вероятността е малка. Все още не сме сигурни. Ще продължи два месеца, най-много шест. На края ще станете сержант първи клас и ще имате право на избор за разпределянето си.

— Каква е тази специална мисия, сър? — бодро попита Чавес. Възможността да стигне до сержант първи клас година или две по-рано незабавно и изцяло привлече вниманието му.

— Това не мога да ви кажа, сержант. Не обичам да набирам хора, без те да знаят за какво — излъга „полковник Смит“, — но и аз имам заповеди. Мога да ви кажа, че ще бъдете изпратен някъде на изток оттук за интензивно обучение. Може би всичко ще свърши там, а може би не. Ако нещата спрат там, обещанието за повишението и свободния избор на разпределение си остава. Ако продължат след това, вероятно ще бъдете изпратен на място, където ще можете да упражнявате специалните си умения. Да, мога да ви кажа, че става дума за нелегално събиране на разузнавателни данни. Няма да ви пращаме в Никарагуа или нещо подобно. Не ви готвим за тайна война. — Технически това изявление не беше лъжа. „Смит“ не знаеше точно каква е мисията, а и не го окуражаваха да размисля за нея. Бяха му дадени изискванията за задачата и вече почти беше намерил хората, които могат да я изпълнят — каквато и да е тя, дяволите да я вземат.

— Както и да е. Мога да ви кажа само толкова. Това, което сме говорили до момента, си остава в тази стая. Искам да кажа, че няма да го обсъждате с никого без моето позволение, разбирате ли?

— Разбирам, сър!

— Сержант, инвестирали сме много време и пари във вас. Време е да ни се отплатите. Страната има нужда от вас. Нуждаем се от знанията ви. Нуждаем се от това, което можете.

Щом нещата бъдат поставени по този начин, Чавес знаеше, че няма голям избор. „Смит“ също го знаеше. Младият мъж почака около пет секунди, преди да отговори, което беше по-малко време от очакваното:

— Кога тръгвам, сър?

Сега Смит се превърна в абсолютно делова личност. Извади един голям кафяв плик от чекмеджето на бюрото. На него с блестящ маркер беше написано ЧАВЕС.

— Сержант, позволих си да направя някои неща вместо вас. Тук се намират медицинското ви удостоверение и финансовите справки. Вече съм уредил да ви освободят от длъжност. Също така написах пълномощно, за да може някой друг да изпрати личните ви вещи до… е, вижда се от формуляра.

Чавес кимна, въпреки че главата му бе леко замаяна. Който й да е полковник Смит, той със сигурност имаше много конски сили, за да може да прокара документацията през легендарната армейска бюрокрация с такава бързина. Освобождаването от длъжност обикновено отнемаше пет дни само в седене и чакане. Той пое плика от ръката на полковника.