Том Клэнси - Реална заплаха

Кадровият сержант Доминго Чавес беше един от тези хора. Във взвода го знаеха като „Динг“ 7 7 Ding — презрително наименование за емигрант, особено от гръцки или италиански произход. — Б.пр. и беше двадесет и шест годишен. Вече имаше деветгодишен стаж като ветеран. Започнал беше като хлапе в улична банда в Лос Анжелис, но чувството му за благоразумие преодоля наученото на улицата и той реши че при Bandidos 8 8 Бандитите(исп.). — Б.пр. няма бъдеще, след като застреляха от една кола негов близък приятел в престрелка, чийто смисъл той така и не можа да проумее. На следващата сутрин се качи на автобуса до най-близката служба за набиране на кадри за армията, след като морските пехотинци му отказаха. Въпреки почти пълната му неграмотност сержантът го записа веднага. Не беше изпълнил нормата си, а и момчето изявило желание да иде в пехотата, с което запълваше две празни места в месечния доклад за пригодността на сержанта. Най-важното беше, че младежът искаше да се запише веднага. За сержанта това бе възможно най-доброто.

Чавес нямаше ясна представа за военната служба, а и повечето от това, което знаеше, се оказа погрешно. След като загуби косата и брадата си, разбра, че силата не струва нищо без дисциплина и че армията не търпи наглостта. Получи този урок зад едни бяло боядисани бараки от ръцете на строевия сержант, чието лице беше черно като нощ в джунглата. Но Чавес не познаваше леки уроци в живота си и в резултат на това той беше се научил да ненавижда трудните. След като разбра, че армията е и йерархия със строги правила, той остана и постепенно се превърна в боец доста над средното равнище. Бившето хлапе от бандата познаваше другарството и взаимопомощта, затова доста лесно пренасочи тези си познания в положителна посока. В края на основното обучение дребното му тяло беше жилаво като стоманена жица. Това го караше да се чувства необикновено горд, а и беше на път да усвои всяко оръжие, което един пехотинец може да носи. Един ден си зададе въпроса къде на друго място му дават на човек картечница и му плащат, за да стреля с нея.

Но войниците се създават, те не се раждат. Първото разпределение на Чавес беше в Корея, където научи всичко за хълмовете и за това колко смъртоносни могат да бъдат вражеските банди, тъй като службата в демилитаризираните зони никога не е била нещо, което може да се нарече безопасно. Тук разбра веднъж завинаги, че дисциплината има реална цел. Тя опазва живота на хората. Един малък отряд севернокорейски диверсанти с цел, известна само на командирите им, бе избрал дъждовна нощ, за да премине през охраняваната от неговата част зона. По пътя си се натъкнали на необозначен подслушвателен пост. Двамата му американски обитатели били решили да поспят през нощта и никога вече не се събудили. По-късно части на Република Корея пресрещнаха и елиминираха диверсантите, но Чавес откри хората от собствения си взвод с гърла, прерязани точно както това се правеше в неговия квартал.

Тогава реши, че войната е сериозна работа и той иска да я овладее. Взводният старшина забеляза това първи, а след него и лейтенантът. Чавес обръщаше внимание на лекциите, дори се опитваше да си води записки. Като разбра, че той не може да чете и пише друго освен нещата, които внимателно бе запаметил предварително, взводният командир намери помощ за младия редник. Чавес се потруди доста през свободното си време и в края на годината издържа от първия път приравнителен изпит за гимназиално образование. Хвали се на всички, които желаеха да го слушат, и по-късно стана специалист четвърти клас, което му докарваше по още 58,50 долара месечно.

Взводният лейтенант не разбра напълно, макар сержантът да го долови, че от това стечение на обстоятелствата Доминго Чавес беше се променил завинаги. Въпреки че винаги бе имал присъщата на латиноамериканците гордост, осемнадесетгодишният войник осъзнаваше, че наистина е направил нещо, с което може да се гордее. По тази причина считаше, че е длъжник на армията, и с присъщото му чувство за дълг, което също беше част от културното му наследство, щеше да работи вечно, за да го изплати.

Някои неща никога не си отиват. Той възпитаваше у себе си физическа жилавост. Част от нея идваше от дребното му тяло — той беше висок само метър и седемдесет, — но също и от разбирането, че светът не е футболно игрище: хората, които издържаха най-дълго, бяха в повечето случаи жилавите, тънки бойци. Чавес заобича тичането и едно обилно изпотяване го радваше. По тази причина разпределянето му в 7-а лека пехотна дивизия беше почти неизбежно. Въпреки че е базирана във Форт Орд до Монтерей на калифорнийския бряг, дивизията се простира надолу чак до военния резерват Хънтър Лигет, където някога е било огромното ранчо на семейство Хърст 9 9 Уилиям Рандолф Хърст (1862–1951) — американски издател на сензационни вестници. — Б.пр. . Това място с величествени хълмове се превръщаше в мъчителен лунен пейзаж през калифорнийското лято — стръмни хълмове без върхове, възлести безформени дървета и трева, която се превръщаше в прах под обувките. За Чавес това беше дом. Той пристигна като току-що произведен сержант и незабавно го изпратиха на двуседмичния дивизионен курс за командири на бойни единици — подготвителна школа за взводни сержанти, която постла пътека пред него към школата за рейнджъри във Форт Бенинг, Джорджия. След завръщането си от най-суровите курсове в армията Чавес беше станал по-строен и се чувстваше по-уверен откогато и да било. Завръщането му във Форт Орд съвпадна с пристигането на една „кохорта“ от новобранци за неговия батальон. Динг Чавес беше определен за командир на взвод чистички наемни войници, наскоро преминали обучение за пехотинци. За младия сержант това беше първият път, когато трябваше да се отплаща. Армията беше инвестирала значително време и обучение в него и сега беше време той да предаде наученото на деветима новобранци, а и армията да види дали Чавес притежава онова, от което са направени водачите. Той пое командването на взвода, както доведен баща на голямо семейство приема новите си деца. Искаше те да станат добри, защото бяха неговите деца и той щеше да положи всички усилия те да станат такива.