Том Клэнси - Реална заплаха

— Новини за времето. Шквалът, ще се появи не по-късно от двадесет и два часа. Изглежда, и шкваловете са се модернизирали. Можем да очакваме пориви на вятъра със скорост от четиридесет възла. Добра буря ще бъде, сър.

— Има ли проблеми за Уилкокс и яхтата? — Все още можеха да му се обадят.

— Не би трябвало, сър. Бурята се е отклонила на юг. Въздух с високо налягане се носи към Тенеси. Уилкокс би трябвало да кара в доста спокойни води през целия път, капитане, но може да бъде малко трудно за хеликоптера. Не мислеха, че могат да стигнат при нас по-рано от осемнадесет часа, а това е съвсем близо до началото на бурята. На връщане ще подскачат като коне.

— Какво ще бъде времето утре?

— Предполага се, че ще се изясни призори, а след това ще нахлуе фронт с високо налягане. Тази вечер ни предстои малко люлеене, но след това ще имаме четири дни хубаво време. — Ореза не изрече препоръката си. Не беше необходимо. Двамата професионалисти се разбраха с погледи. Вегенер кимна в знак на съгласие:

— Известете Мобайл да отложи идването с хеликоптера до утре по обяд.

— Тъй вярно, капитане. Няма смисъл да рискуваме цял хеликоптер, за да измъкнем оттук някакви боклуци.

— Прав си, Португалецо. Извести и Уилкокс за времето, в случай че оня фронт реши да промени посоката си. — Вегенер провери часовника си. — Време е да се заема с книжата.

— Доста натоварен ден, а, Ред?

— Вярно е.

Каютата на Вегенер беше най-голямата, разбира се, и единственото място, където човек можеше да бъде сам, тъй като самостоятелността и самотата представляваха традиционният разкош, който се полагаше на капитаните. Но „Панаш“ не беше крайцер и каютата на Вегенер беше малко над тридесет квадратни метра, макар и със самостоятелна тоалетна, нещо, за което си струваше човек да се бори на всеки кораб. През целия си стаж в бреговата охрана Вегенер беше избягвал писмената работа винаги когато беше възможно. Имаше свой изпълнителен офицер, един млад и умен лейтенант, на когото даваше толкова много писмена работа, колкото съвестта му можеше да оправдае. Така че му оставаше писане за два или три часа дневно. Капитанът се зае с канцеларщината с ентусиазма на човек, тръгнал към бесилката. Половин час по-късно реши, че работата му изглежда по-трудна от обикновено. Убийствата тревожеха съвестта му. Убийство в морето, мислеше си той, като гледаше през десния илюминатор. Разбира се, това не беше нещо нечувано. Знаеше за няколко убийства през тридесетте си години служба, въпреки че никога не е бил лично замесен. Имаше един случай в морето до брега на Орегон, когато член на екипажа беше пощурял и за малко не убил помощник-боцмана — оказа се, че е развил тумор на мозъка, от който и умрял по-късно. „Пойнт Габриел“ беше изпратен да вземе човека, вече завързан и упоен. Това беше опитът на Вегенер с жестокостите в морето. Или поне жестокостите от оня тип, който измислят хората. Морето беше достатъчно опасно и без тези неща. Тази мисъл се въртеше из ума му като повтарящ се припев на песен. Опита се да се върне към работата си, но не успя.

Вегенер се намръщи от собствената си нерешителност. Бумащината, независимо дали я харесваше или не, си беше част от работата. Запали лулата си с надеждата, че тя ще му помогне да се концентрира. И това не помогна. Капитанът измърмори някаква ругатня по свой адрес, отчасти развеселен, отчасти раздразнен, и отиде до тоалетната за чаша вода. Погледна се в огледалото и осъзна, че трябва да се обръсне. А и писмената работа трябваше да бъде свършена.

— Остаряваш, Ред — каза на лицето в огледалото той. — Остаряващ и оглупяваш.

Реши да се обръсне. Уважаваше старомодния начин с легенче и четка, като единствената отстъпка пред съвременността беше самобръсначката-еднодневка. Насапуниса лицето си и се остърга наполовина, когато някой почука на вратата.

— Влез!

Вратата се отвори и се показа Райли.

— Извинявай, капитане, не знаех, че…

— Няма проблем, Боб. Какво става?

— Направих първото копие от доклада за качването на борда на яхтата. Предположих, че може да искаш да го погледнеш. Записали сме показанията на всички на касети, аудио и видео. Майерс направи копие на лентата от качването на борда. Оригиналната касета е при веществените доказателства в сейфа със секретните материали, както са заповедите. Имам копието, ако искаш да го видиш.

— Добре. Остави го. Има ли нещо ново от гостите ни?

— Не, сър. Навън денят е много хубав.

— А аз трябва да седя с всичката тази проклета хартия.