Том Клэнси - Реална заплаха

— Тъй вярно, сър!

Райли се появи след една минута. Робърт Тимоти Райли беше човек, отговарящ напълно на традиционните разбирания за помощник-боцман. Метър и деветдесет и над деветдесет килограма, той притежаваше космати ръце като на горила, смелостта на мъж с опит и гръмовен глас, който можеше да надвика зимна буря. Огромната му дясна ръка стискаше две пластмасови торби за храна. Изписаният на лицето му шок сега се заменяше от гняв.

— Това е шибана кланица, сър. Сякаш някой е взривил кутии с кафява боя… само дето не е боя, Господи. — Едната чанта се вдигна нагоре. — Дребният почистваше, когато ги спряхме. В салона има кошче с може би половин дузина гилзи. Тези две ги измъкнах от килима — точно както са ни учили, капитане. Вдигнах ги с химикалката си и ги напъхах в торбичката. Пистолетите оставих на борда. И тях съм поставил в пликове. Но това не е най-лошото.

Другата чанта съдържаше малка фотография в рамка. Това трябваше да е собственикът на яхтата и семейството му. Освен това торбичката съдържаше и…

— Намерих го под една маса. Значи и изнасилване. Трябва да е била в менструалния си период, но тези двамата не са позволили нещо такова да ги спре. Може би не само жената. Може да са изнасилили и малкото момиче. В каюткомпанията има касапски ножове, всички до един оцапани с кръв. Предполагам, че са нарязали телата и са ги изхвърлили през борда. Сега тези четирима души са се превърнали в лайна от акула.

— Наркотици?

— Двадесетина кила хашиш, складирани в каютата на екипажа. Имаше и малко марихуана, но това изглежда просто като личен запас — вдигна рамене Райли. — Дори не съм си давал труд да вземам проба, сър. Няма смисъл. Това си е чисто пиратство и убийство. Видях една дупка от куршум на палубата. Куршумът е преминал през нея. Ред, не съм виждал такова нещо през живота си. Като от филм, само че е по-лошо. — Той изпусна дълга въздишка. — Трябваше да го видите, сър.

— Какво знаем за задържаните?

— Нищо. От тях не съм чул друго освен по някое изсумтяване, освен ако са казали нещо, докато аз не съм бил там. Нямат документи и не исках да търся паспорти, та да обърквам нещата. Предполагам, че това може да го оставим на истинските полицаи. Рулевата кабина е чиста. Както и едно от предните платна. Мистър Уилкокс няма да има трудности да я откара и го чух да казва на Обреки и Браун да не пипат нищо. Имат много гориво на борда. Той може да я води с пълна скорост. Ако времето се задържи добро, ще я закара в Мобайл преди полунощ. Хубава яхта — отново вдигна рамене Райли.

— Доведи ги тук — каза след малко Вегенер.

— Слушам. — Райли отиде към кърмата.

Вегенер напълни лулата си, след което се наложи да си спомни къде е оставил кибрита си. Светът се беше променил, докато той вършеше други неща, и на него това не му харесваше. Тук беше достатъчно опасно. Човек нямаше нужда от по-страшни врагове от вятъра и вълните. Морето винаги чакаше шанса си. Нямаше значение за колко добър се смята човек, достатъчно беше да забравиш веднъж, само веднъж, че не можеш да му се довериш. Вегенер никога не го забравяше и беше посветил живота си да защитава хората, които забравяха. Това, че помнеше тази опасност и че спасяваше другите, го караше да чувства, че живее пълноценно и смислено. Харесваше му да бъде ангелът-пазител от снежнобелия катер. Никой не загиваше, ако Ред Вегенер беше наоколо. Човек винаги имаше шанс, доста добър шанс, Вегенер да протегне ръка в мокрия бурен гроб и да го изтегли с голи ръце… Но сега акулите пируваха с месото на четирима души. Вегенер обичаше морето заради всичките му настроения, но ненавиждаше акулите. Помисли си, че сега те ядат хора, които той е можел да спаси… Тези четирима души бяха забравили, че не всички акули живеят в морето. Това беше промяната. Пиратство. Той поклати глава. Така го наричаха тук, в морето. Пиратство. Нещо, за което Еръл Флин 6 6 Еръл Флин (1905–1959). Австралийски актьор, известен с ролите си в каубойски и пиратски филми. — Б.пр. беше правил филми, когато Вегенер беше дете. Нещо прекратено преди два века. Пиратство и убийства — това са нещата, които онези филми обикновено изпускаха. Пиратство, убийство и изнасилване — все углавни престъпления в онези дни…

— Изправете се! — изръмжа Райли. Държеше и двамата за ръцете. Те все още бяха с белезници и ръцете на Райли им пречеха да побягнат встрани. Ореза беше дошъл, за да наглежда нещата.

И двамата бяха около двадесет и пет годишни и слаби. Единият беше висок около метър и осемдесет и арогантен, което се стори странно на капитана. Той би трябвало да разбира в каква каша се е забъркал. Тъмните му очи святкаха в посока към Вегенер, който разглеждаше по-младия мъж с безстрастен поглед иззад лулата си. Имаше нещо особено в тези очи, но Вегенер не знаеше какво е то.