Том Клэнси - Реална заплаха

— Тъй вярно, сър. — О’Нийл се върна в рулевата кабина.

„Идиоти — помисли Вегенер. — Досега трябваше да сте ни чули.“ Е, имаше начин да се провери дали ги чуват. Мушна глава в рулевата кабина:

— Събудете ги!

По средата на мачтата на „Панаш“ имаше сирена от типа, използван от полицейските автомобили и линейките, само че доста по-голяма. Малко по-късно воят й едва не накара капитана да подскочи. Тя има очакваното въздействие. Преди Вегенер да преброи до три, от рулевата кабина на яхтата се подаде една глава. Не беше на собственика.

— Глупак! — изръмжа капитанът. — Приближи се! — издаде заповед той.

Катерът зави надясно. Кърмата на яхтата се понаведе от подадената газ, но не можеше и дума да става, че ще изпревари „Панаш“. След още две минути катерът се беше изравнил с яхтата, която все още се опитваше да се измъкне. Намираха се твърде близо, за да използват оръдието „Бофорс“. Вегенер заповяда да бъде отправен един откос над носа на „Емпайър билдър“.

Петдесеткалибровата картечница с трещене изпрати пет куршума. Дори и да не бяха видели разплисканата от куршумите вода, не можеха да сбъркат звука. Вегенер влезе в кабината, за да вземе микрофона за високоговорителя на кораба си.

— Говори бреговата охрана на Съединените щати. Спрете незабавно и се пригответе да посрещнете нашите представители.

Нерешителността на обитателите на яхтата се виждаше съвсем ясно. Яхтата изостана наляво, но скоростта й не се промени в продължение на минута-две. След това на кърмата се показа един мъж и вдигна флаг на мачтата. Развеселен, Вегенер забеляза, че е панамският. Следващото, което щеше да чуе по радиото, е, че няма право да се качва на яхтата. Веселието му спря тук.

— „Емпайър билдър“, говори бреговата охрана на Съединените щати. Вие сте американски кораб и ние ще се качим на борда ви. Спрете — веднага!

И яхтата спря. Кърмата й се вдигна, щом мощността на двигателите спадна. Катерът трябваше да даде заден ход, за да не се стрелне покрай нея. Вегенер излезе от кабината и махна с ръка на екипажа на лодката. Когато привлече вниманието им, с жест им показа да снемат предпазителите на пистолетите си. Това беше неговия начин да предупреди хората си да внимават. Райли потупа кобура си два пъти, за да каже на капитана, че екипажът му не се състои от глупаци. Зодиакът беше свален във водата. Следващото обаждане по високоговорителя нареди на екипажа на яхтата да излезе на открито. Появиха се двама души. Отново никой от тях не приличаше на собственика. Картечницата на катера беше насочена към тях толкова стабилно, колкото позволяваше вълнението. Това беше напрегнатият момент. Единственият начин „Панаш“ да защити хората в лодката беше да стреля първи, но не биваше да го прави. Бреговата охрана още не беше губила хора по този начин, но всичко беше въпрос на време и чакането само влошаваше нещата.

Вегенер държеше бинокъла си фокусиран към двамата мъже, докато зодиакът бръмчеше към тях. Един лейтенант, застанал до картечницата, правеше същото. Въпреки че не се виждаха никакви оръжия, не беше много трудно да се скрие пистолет под разпуснатата риза. Трябва да бъдеш луд, за да се биеш в тези условия, но капитанът знаеше, че светът е пълен с луди хора — беше прекарал тридесет години, спасявайки такива. Сега ги арестуваше или поне онези, чиято глупост беше по-зловредна, отколкото обикновената тъпотия.

О’Нийл отново застана до него. „Панаш“ не се движеше, двигателите му работеха тихо на празен ход и сега, когато вълните идваха странично, той се клатеше по-бавно, но с по-голяма амплитуда. Вегенер отново погледна назад към картечницата. Морякът беше я насочил към целта, но пръстите му се намираха далеч от спусъка, точно както трябваше. Чу петте празни сандъка, които се търкаляха по палубата. За момент Вегенер се намръщи. Празните сандъци бяха опасни. Ще накара някой да ги прибере. Хлапакът на оръдието може да се спъне в тях и да стреля по погрешка…

Обърна се. Зодиакът се намираше до кърмата на яхтата. Добре. Вече се качваха на борда. Видя как лейтенант Уилкокс се прехвърли на борда, а след това изчака другите. Боцманът изтегли лодката, когато и последният от тях се качи на борда, и се стрелна напред, за да ги прикрие. Уилкокс продължи напред от лявата страна, а Обреки го следваше с пушка, насочена безопасно към небето. Райли влезе в помещението заедно с прикриващия го. Лейтенантът стигна до двамата мъже след по-малко от минута. Странно беше да ги гледа човек, че разговарят, и да не чува какво си казват…