Том Клэнси - Реална заплаха

Във Форт Орд беше научил и истинското изкуство на войника, тъй като за леките пехотинци тактиката е точно това — изкуство. Разпределен в рота „Браво“ на трети батальон от 17-и пехотен полк, чийто донякъде амбициозен девиз беше „Нинджа! Наша е нощта!“, Чавес отиваше на полето с лице, намазано с камуфлажна боя — в 17-и полк дори пилотите на хеликоптери носят камуфлажна боя, — и научи докрай професията си, докато обучаваше своите хора. Най-много от всичко той обикна нощта. Научи се да се движи с взвода си през охранявани райони тихо като шептящия вятър. Целта на подобни мисии по принцип беше една и съща. Тъй като не можеше да се мери с тежките военни формации, Чавес се обучаваше да върши близката, неприятна работа, която винаги е била характерна за леката пехота: нападения, засади, проникване във вражески територии и събиране на разузнавателни сведения. Потайността беше начинът им на работа, а изненадата — средството, за да се появяват, където най-малко ги очакват, да нанасят жестоки удари отблизо, а след това да изчезват в тъмното, преди противникът да може да реагира. Подобни неща бяха пробвани върху американците, беше редно и те да се научат как да връщат услугата. В края на краищата Доминго Чавес беше човек, когото апахите 10 10 Племето апахи е известно с войнствеността си. — Б.пр. от Виетконг биха разпознали като един от своите хора — или един от най-опасните си врагове.

— Хей, Динг! — извика взводният сержант. — Лейтенантът иска да те види.

Бяха прекарали доста дълго учение в Хънтър Лигет, което свърши два часа преди зазоряване. Учението продължи почти девет дни и дори на Чавес му дойде доста. Краката му го подсещаха, че вече не е на седемнадесет години, което го развеселяваше. Е, това беше последното му подобно учение с „нинджите“. Щеше да излезе оттук и да стане строеви сержант в армейската школа за основно обучение във Форт Бенинг, Джорджия. Чавес беше изключително горд от това. Армията го беше образовала в достатъчна степен, за да може сега да служи за пример на младите. Сержантът се изправи, но преди да отиде при лейтенанта, бръкна в джоба си и извади един шокен 11 11 Шокен — метална звезда за хвърляне, използвана в източните бойни изкуства. — Б.пр. . Откакто полковникът беше започнал да нарича хората си нинджи, малките гадни стоманени метателни оръжия станаха de rigieur 12 12 Изискване от етикета или модата (фр.). — Б.пр. за мъжете — донякъде това тревожеше командването. Но за истински добрите като Чавес винаги имаше малко привилегии. Метна шокена с измамно мощно движение на китката и той се заби цял сантиметър в едно дърво на четири метра от него. Взе си го на път за шефа.

— Слушам, сър! — каза Чавес, като застана мирно.

— Свободно, сержант — каза лейтенант Джексън. Седеше облегнат на едно дърво, за да облекчи мазолестите си крака. Двадесет и три годишният випускник на академията Уест Пойнт научаваше колко трудно е да не изостава от войниците, които би трябвало да ръководи. — Обадиха се по телефона. Нужен си им в щаба. Нещо във връзка с документите за прехвърлянето ти. Можеш да идеш дотам със снабдителния хеликоптер. Той ще дойде след един час. Между другото, снощи свърши много хубава работа. Тъжно ще ми бъде да те загубя, Динг.

— Благодаря ви, сър! — Чавес си помисли, че като за млад офицер Джексън не беше лош. Разбира се, зелен е, но се стараеше много и научаваше доста бързо. Рязко отдаде чест на по-младия мъж.

— Пази се, сержант. — Джексън се изправи, за да отговори на поздрава, както подобава.

— Наша е нощта, сър! — отговори Чавес в стила на нинджите от трети батальон на 17-и пехотен полк. Двадесет минути по-късно се качи в хеликоптера „Сикорски UH-60A Блекхоук“ за петдесетминутния полет обратно до Орд. Батальонният старши сержант му подаде някаква бележка, когато се качваше. Чавес разполагаше с един час, за да се приготви, преди да се яви в служба „Личен състав“. Взе дълъг душ, за да изтрие солта и „военната боя“, но успя да пристигне малко по-рано, облечен в най-добрите си камуфлажни бойни дрехи.

— Здрасти, Динг — поздрави един от дивизионните сержанти, който работеше в „Личен състав“, докато счупеният му крак заздравее. — Човекът те чака в залата за конференции, в края на коридора на втория етаж.

— Какво има, Чарли?

— Дяволите да ме вземат, ако зная. Един полковник иска да те види.

— По дяволите, трябваше да се подстрижа — промърмори Чавес, като тръгна нагоре по дървените стълби. Обувките му също можеха да изглеждат по-добре. Кофти начин да се явиш пред шибания полковник, но пък Чавес имаше право на малко повече подробности, отколкото бяха му дали. Помисли си, че едно от хубавите неща в армията беше точно това, че правилата важеха за всички. Той почука на съответната врата, твърде изморен, за да се притеснява. В края на краищата не му оставаше много време тук. Заповедта му за Форт Бенинг вече беше готова и той се чудеше какви ли са леконравните мацета в Джорджия. Неотдавна беше се разделил със сериозно гадже. Може би по-стабилният живот, който водеха строевите сержанти, би му позволил да…