Том Клэнси - Реална заплаха

Капитан Вегенер замълча за момент. Това бяха разумни думи. Моряците не се променяха много през годините, нали? На плажа правеха всичко възможно, за да се напъхат във всеки чифт дамски гащи наоколо, но по въпроса с убийствата и изнасилванията „хлапетата“ чувстваха така, както старите вълци. В края на краищата времената не бяха се променили чак толкова. Мъжете си оставаха мъже. Знаеха що е правосъдие за разлика от адвокатите и съдилищата.

Ред мисли за това в продължение на няколко секунди. След това стана и отиде до лавицата за книги. До екземпляра на „Кодекс за военно правосъдие“ и „Упътване за военните съдилища“ се намираше една много по-стара книга, позната с неофициалното заглавие „Скали и плитчини“. Това бе старият справочник за правилниците, които водеха началото си от осемнадесети век и които бяха заменени от кодекса за военното правосъдие скоро след Втората световна война. Копието на Вегенер беше антикварна рядкост. Намери го преди петнадесетина години — намираше се в една картонена кутия и събираше праха в старата корабна база на калифорнийския бряг. Този екземпляр е бил издаден през 1879 година, когато правилата са били много различни. Капитанът си помисли, че тогава светът е бил по-безопасен. Не беше трудно да се разбере защо. Трябваше само веднъж да прочете човек тогавашните правилници…

— Благодаря, Португалецо. Имам да свърша малко работа. Искам ти и Райли да дойдете тук в петнадесет часа.

Ореза се изправи.

— Тъй вярно, сър.

Старшината се зачуди за момент за какво му благодари капитанът. Умееше да отгатва мислите му, но сега не се досети. Знаеше, че в главата му се върти нещо. Но какво? Можеше да почака до петнадесет часа.

Вегенер обядва с офицерите няколко минути по-късно. Седеше тихо на края на масата и четеше някакви телеграми. Офицерите му бяха млади и се държаха неофициално. Както винаги разговорът на масата беше много оживен. Днес темата беше очевидна и Вегенер ги остави да си говорят, докато прелистваше жълтите страници от корабния принтер. Мисълта, която му хрумна в каютата, сега се оформяше. Тихо преценяваше плюсовете и минусите. Какво могат да му направят наистина? Прецени, че не много. Дали хората му ще го подкрепят?

— Чух Ореза да казва, че в онези дни са знаели какво да правят с копелета като тези — отбеляза един младши лейтенант в другия край на масата. Отвсякъде се дочуха утвърдителни възклицания.

— Прогресът е кофти нещо, нали? — попита друг. Двадесет и четири годишният офицер не знаеше, че току-що помогна на командира си да вземе решение.

„Ще стане“ — реши Вегенер. Вдигна поглед от листовете и огледа лицата на офицерите. Помисли си, че ги е обучил добре. Бяха при него вече десет месеца и работеха така добре, както можеше да иска всеки капитан. Когато той пристигна на дока, те представляваха жалка, отчаяна тълпа, но сега блестяха от ентусиазъм. Двама си бяха пуснали мустаци, за да изглеждат като истински моряци, каквито бяха станали. Всички седяха изправено на твърдите си столове и излъчваха компетентност. Гордееха се с кораба си и с капитана. Ще го подкрепят. Ред се присъедини към разговора само за да е сигурен, просто за да опипа почвата, да реши кой ще играе с него и кой не.

Приключи с обяда си и се върна в каютата. Писмената работа все още го очакваше и той я свърши по най-бързия начин, а след това отвори „Скали и плитчини“. Ореза и Райли дойдоха в петнадесет часа и той им описа плана си. Двамата старшини отначало се изненадаха, но бързо влязоха в стила му.

— Райли, искам да занесеш това на гостите ни. Някой от тях го е изпуснал на мостика. — Вегенер извади пакета цигари от джоба си. — Там има водоотводна тръба, нали?

— Точно така, капитане — отговори боцманът с известна изненада. Не знаеше за цигарите „Калверт“.

— Започваме в двадесет и един часа — каза капитанът.

— Тогава се очаква да започне и бурята — отбеляза Ореза.

— Точно така, Ред, много трябва да внимаваш как…

— Знам, Португалецо. Какво е животът, ако няма малко рискове? — попита той с усмивка.

Първи излезе Райли. Слезе две палуби по-долу, а след това тръгна към кърмата и отиде до карцера. Двамата бяха там, в квадратната триметрова клетка. Лежаха на койките. Може и да бяха разговаряли, но спряха, когато вратата се отвори. Боцманът си мислеше, че нямаше да е зле някой да инсталира микрофон в карцера, но районният военен юрист му беше обяснил, че това е нарушение на конституционните права, или нарушение на правото за обиск и конфискация или някакви подобни законни глупости.