Том Клэнси - Реална заплаха

Лейтенантът заведе двамата, все още в белезници, в ъгъла на стаята и започна тихо да разговаря с тях.

— Вижте какво, казвам се лейтенант Алисън и ми натресоха задължението да ви опазя живи, типове такива. Като начало е най-добре да ми кажете веднага кои, по дяволите, сте вие!

— Какви са тези глупости? — попита високият.

— Тези глупости са военен съд. Намирате се в открито море, господине, и в случай, че никой не ви е казвал, капитанът на американски кораб може да прави каквото си поиска. Не трябваше да го ядосвате.

— Е, та?

— Е, та това е съд, заднико! Сещаш ли се, съдия, съдебни заседатели. Могат да ви осъдят на смърт и могат да го сторят направо тук на кораба.

— Глупости!

— Как се казваш, за бога?

— Като майка ти — презрително каза високият. Другият изглеждаше по-малко уверен в себе си. Лейтенантът се почеса по главата. Стоящият на пет метра от тях капитан Вегенер забеляза това.

— Какво, по дяволите, правихте на оная яхта?

— Искам истински адвокат.

— Господинчо, аз съм единственият адвокат, който ще ти дадат — каза лейтенантът. — Не си ли го разбрал вече?

Човекът не му повярва, което беше точно според очакванията на всички. Офицерът-защитник отведе клиентите си до масата на обвиняемите.

— Съдът отново се събира на заседание — обяви капитан Вегенер. — Имаме ли изявление от страна на защитата?

— Уважаеми съдии, обвиняемите отказват да разкрият самоличността си.

— Това не се харесва на съда, но трябва да приемем фактите такива, каквито са. За целите на делото ще определим клиентите ви като Джон Доу и Джеймс Доу. — Вегенер посочи с ръка, за да покаже кой какво име ще носи. — Съдът решава най-напред да съди Джон Доу. Има ли възражения? Много добре. Прокурорът ще представи случая.

Той направи точно това през следващите двадесет минути, като призова само един свидетел, боцман Райли, който преразказа качването на борда и коментира записа на видеокасетата, като представи цветисто нещата.

— Каза ли нещо обвиняемият?

— Не, сър.

— Можете ли да обясните съдържанието на плика с веществени доказателства? — попита прокурорът.

— Сър, мисля, че се нарича тампон. Изглежда, е използван — каза Райли с известно смущение. — Намерих го под масичката за кафе в главната зала на яхтата в съседство с едно кърваво петно — всъщност до тези петна на снимката. Разбирате, че самият аз не използвам такива неща, но от опит зная, че жените не ги оставят по пода. От друга страна, ако някой има намерение да изнасили жена, това нещо няма да го спре и той просто може да го махне и да го захвърли настрани, за да може да върши каквото е решил. Ако видите мястото, откъдето го взех, и мястото, на което се намират кървавите петна, ще разберете какво точно се е случило, сър.

— Нямам повече въпроси. Обвинението е удовлетворено.

— Много добре. Сега съдът ще разговаря направо с обвиняемия. — Вегенер премести поглед и леко се наведе напред в стола си. — В името на собствената си защита, сър, имате правото да правите едно от следните три неща. Първо, можете да не правите никакво изявление. В този случай съдът няма да направи никакви заключения от постъпката ви. Второ, имате право да направите изказване, без да се заклевате и без да сте длъжен да се съгласите на кръстосан разпит. Трето, можете да направите изказване под клетва и да се съгласите на кръстосан разпит от съдията по делото. Разбирате ли тези свои права, сър?

„Джон Доу“, който беше гледал през изминалия час развеселен, се изправи тромаво. Тъй като ръцете му бяха завързани зад гърба, той леко се приведе напред. Поради вече силното люлеене на катера доста трудно се задържа на крака.

— Какви са тези глупости? — запита той, като отново накара хората да се зачудят на акцента му. — Искам да се върна в килията си и да чакам, докато ми пратят шибан адвокат.

— Мистър Доу — отговори му Вегенер, — ако все още не сте разбрали, вие сте изправени пред съд по обвинение в пиратство, изнасилване и убийство. В тази книга — капитанът вдигна своя екземпляр на „Скали и плитчини“ — пише, че мога да ви съдя тук и сега. В нея пише, че ако ви намерим за виновни, можем да ви обесим на нока 16 16 Рейка. — Б.пр. . В бреговата охрана такова нещо не е вършено в продължение на петдесет години, но мога да го сторя, ако поискам! Никой не си е направил труда да промени закона. Значи нещата са по-различни от това, което очаквахте, нали? Искате адвокат — имате до себе си мистър Алисън. Искате ли да се защитавате? Имате тази възможност. Но, мистър Доу, от този съд не очаквайте възможност за обжалване и ви съветвам да помислите здраво и много бързо по въпроса.