Том Клэнси - Реална заплаха

Трудно можеше да се пресили нивото на омразата в армията към наркотиците. Старшите батальонни офицери, майори и по-висши, си спомняха проблемите с наркотиците от седемдесетте години, когато армията беше точно толкова безполезна, колкото твърдяха критиците, и не бяха рядкост случаите офицери да ходят в някои места само с въоръжена охрана. Побеждаването на този враг изискваше дългогодишни усилия. Дори и днес всеки член на американската военна общност подлежи на произволно тестване за наркотици. За старшините и офицерите нямаше никаква прошка. Един положителен тест, и заминаваха навън. За сержанти втори клас и по-нисши имаше известни вратички: една положителна проба водеше до наказание по член 15 и доста строго мъмрене; втора положителна проба, и ги изригват. Официалният девиз беше прост: „Не в МОЯТА армия!“

Съществуваше и друго измерение. Повечето от хората около тази маса бяха женени и с деца, с които някой търговец на наркотици може рано или късно да се опита да се сближи като със свои потенциални клиенти. Съществуваше всеобщо съгласие, че ако някой продава наркотици на детето на професионален войник, животът на този търговец не струва пукната пара. Такива неща рядко се случваха, защото войниците преди всичко са дисциплинирани хора, но желанието съществуваше. Както и възможността.

Е, от време на време изчезваше по някой търговец и смъртта му неизбежно се приписваше на конкуренцията. Много от тези убийства оставаха неразкрити завинаги.

„И ето къде се намира Чавес“ — осъзна Тим Джексън. Просто имаше твърде много съвпадения. Той и Муньос, и Леон. Все испаноговорещи. Всичките се уволниха оттук в един и същи ден. Значи провеждаха диверсионна операция, вероятно за сметка на ЦРУ. Сигурно тази работа е опасна, но те са войници и тяхната работа е да воюват. Сега, след като „знаеше“ това, което не трябва, лейтенант Джексън дишаше по-леко. Каквото и да прави Чавес, е добро. Вече няма да го търси. Тим Джексън се надяваше, че той е жив и здрав. Помнеше, че Чавес е адски добър. Ако някой може да свърши работата, то това е Чавес.

Телевизионните екипи скоро се отегчиха и си тръгнаха, за да съчинят и да запишат коментарите си на лента. Кортес се върна веднага, след като последната от колите им отиде по пътя към Меделин. Този път караше джип нагоре по хълма. Беше изморен и раздразнителен, но повече от всичко любопитен. Случи се нещо много странно, а той не беше сигурен какво. Нямаше да миряса, докато не разбере. Двамата оцелели от къщата бяха закарани в Меделин, където щеше да ги лекува доверен лекар в частна клиника. Кортес щеше да говори с тях, но имаше още нещо, което трябваше да направи тук. Полицейският контингент в къщата се командваше от един капитан, който отдавна имаше добри отношения с Картела. Феликс със сигурност знаеше, че той не би се просълзил заради смъртта на Унтиверос и останалите, но това нямаше значение. Кубинецът паркира джипа и отиде до полицейския офицер, който разговаряше с двама от хората си.

— Добро утро, капитане. Определихте ли каква е бомбата?

— Определено мина в колата — сериозно отговори мъжът.

— Да, и аз подозирах такова нещо — търпеливо каза Кортес. — Експлозивното вещество?

Мъжът сви рамене.

— Нямам представа.

— Вероятно ще разберете — предложи Феликс. — Сигурно няма да е трудно.

— Да. Мога да го направя.

— Благодаря ви. — Той се върна при джипа си, за да тръгне на север. При една местно направена бомба може да използват динамит — имаше много из околните рудници — или пластичен експлозив за търговски цели, а дори и нещо, направено от азотен тор. Ако бомбата е изработена от „М-19“, Феликс би очаквал семтекс, чешки вариант на RDX, предпочитан от терористите марксисти по целия свят заради мощта си, лесното снабдяване и ниската цена. Ако се определи какво е използвано, той щеше да извлече информация. На Кортес му стана забавно, че полицията ще му я предостави. Това го накара да се усмихне, докато слизаше надолу по хълма.

Имаше и други причини. Елиминирането на четири висши ръководители на Картела не го натъжи повече от полицая. В края на краищата те бяха просто далавераджии, а не хора, които Кортес уважаваше. Той просто вземаше парите им и толкова. Който и да е извършил атентата, беше се справил отлично. Това го накара да си помисли, че не може да е било ЦРУ. Те не знаеха много за убиването на хора. Кортес се обиждаше по-малко, отколкото някой може да си помисли, че едва не го бяха очистили. В края на краищата това бяха рисковете на професията. Пък и ако той е бил главната мишена на такъв елегантен план, то съвсем ясно бе, че нямаше да може да го анализира сега. Във всеки случай отстраняването на Унтиверос, Фернандес, Вагнер и Д’Алехандро означаваше, че има четири овакантени места на върха на Картела, четирима души по-малко, които могат да застанат с престиж и сила на пътя му, ако… — помисли си той. Е, а защо не? Едно място на масата, със сигурност. Вероятно и повече от това. Както и да е, имаше да върши работа и да разследва „престъпление“.