Том Клэнси - Реална заплаха

Продължиха да се движат и след зазоряване към друга база за патрулиране на пет мили от мястото, където Роча остана на вечна стража. Рамирес планираше да даде почивка на хората си, а след това да ги поведе в друга мисия възможно по-скоро. По-добре е да ги кара да работят, отколкото да мислят твърде много. Така пишеше в уставите.

Един самолетоносач е малка общност. Както и всеки боен кораб, той е дом за повече от шест хиляди души със собствена болница и супермаркет, черква и синагога, полиция и видеоклуб, дори собствен вестник и телевизионна мрежа. Хората работят много време, а обслужването, което получават след това, не е нищо повече от това, което им се полага. А и военноморските сили разбират, че моряците работят далеч по-добре, когато получават заслуженото.

Роби Джексън стана и се обръсна, както всяка сутрин, а после отиде в стола за кафе. Днес щеше да закусва с капитана, но искаше да бъде напълно разсънен. В ъгъла имаше телевизор, монтиран на скоби, и офицерите го гледаха точно като у дома си и точно по тази причина. Повечето американци започват деня си с телевизионните новини. В този случай говорителят не получаваше половин милион долара годишно и не трябваше да носи грим. Но пък трябваше сам да си напише статията.

— Снощи около девет часа — за нас, тук на „Рейнджър“, двадесет и един-нула-нула — една експлозия разби дома на Естебан Унтиверос. Senor Унтиверос беше главна фигура в Меделинския картел. Изглежда, някой от приятелите му не го е харесвал толкова, колкото си е мислил той. От новините се разбира, че една минирана кола е разрушила скъпата му резиденция на върха на един хълм, както и всичко в нея.

— У дома първата от летните политически конвенции 68 68 В САЩ официално събиране на делегати от една партия за избиране на кандидатите за държавни служби, оформяне на партийната политика и т.н. — Б. пр. започва следващата седмица в Чикаго. Губернаторът Дж. Робърт Фаулър, водещият кандидат за президент от своята партия, все още има сто гласа по-малко от необходимото мнозинство и днес ще се срещне с представители на…

Джексън се обърна, за да се огледа. Подполковник Йенсен стоеше на десетина метра от телевизора и се смееше с един от хората си, който мълчаливо си пиеше кафето.

Нещо в съзнанието на Роби превключи.

Учение с пускане на бомба.

Технически представител, който не желаеше да говори много.

Самолет „А-6Е“, който се отправи към брега по посока едно-едно-пет към Еквадор и се върна на „Рейнджър“ от две-нула-пет. По другата страна на триъгълника самолетът трябва… може… да е пресякъл… Колумбия.

Съобщават за минирана кола.

Бомба с изгарящ корпус. „Умна бомба с изгарящ корпус“ — поправи се подполковник Джексън.

„Е, кучи сине…“

Забавно беше по много причини. Елиминирането на един търговец на наркотици не тревожеше съвестта му твърде много. По дяволите, той даже се чудеше защо просто да не свалят куриерските самолети. Всичките тези приказки на политиците за заплаха за националната сигурност и за хора, които провеждат химическа война срещу Щатите… „Е, мамицата му — мислеше той, — защо да не проведем и едно учение с истинска стрелба?“ Дори няма да се налага да се харчат пари за неуправляеми летящи цели. Няма човек в армията, който би имал нещо против да очисти няколко трафиканти. Враговете са там, където са — където командването казваше, че са, — а подполковник Робърт Джеферсън Джексън изкарваше прехраната си от това да се разправя с враговете на страната си. Да го направиш с умна бомба, и то така, че да изглежда като нещо друго — е това си е чисто изкуство.

По-забавен беше фактът, че Роби се досещаше какво е станало. Това е проблемът с тайните. Не могат да бъдат опазени. По един или друг начин те винаги излизат наяве. Разбира се, той няма да каже на никого. И много жалко, нали?

Но защо трябва да се притеснява и да пази тайна, чудеше се Роби. Начинът, по който трафикантите убиха директора на ФБР — това си беше обявяване на война. Защо просто да не се появят по средствата за масова информация и да кажат: „Идваме за вас!“ И то в изборна година. Кога американският народ не е подкрепил президента, ако той обяви необходимостта някои хора да бъдат преследвани?

Но работата на Джексън не беше политическа. Време бе да се види със шкипера. След две минути той пристигна в каютата на командира. Часовият морски пехотинец му отвори вратата и Роби видя капитана, който четеше пощата си.

— Приведи се в ред! — строго каза човекът.