Том Клэнси - Реална заплаха

— Господин президент, ще бъде неразумно да прекратим операциите, които сега се провеждат. Ако сериозно искате да отмъстите за смъртта на директора Джейкъбс и останалите и ако наистина искате да ударите трафика на наркотици, не можете да спрете нещата в този момент. Ние тъкмо започваме да даваме резултати. Полетите на самолети с наркотици до САЩ са намалени с двадесет процента — изтъкна Кътър. — Добавете към това и разкриването на операцията по пране на пари, и можем да кажем, че сме постигнали истинска победа.

— Как ще обясним бомбардирането?

— Мислих за това, сър. Ами ако кажем, че не знаем, но смятаме, че е едно от две възможни неща? Първо, това може да е нападение от „М-19“. Напоследък политическата реторика на тази група съдържа критика към наркотрафикантите. Второ, можем да кажем, че това е вследствие на кръвопролитен спор в самия Картел.

— Как така? — попита президентът, без да се обръща назад. Кътър знаеше, че е лош признак, ако Кавгаджията не те гледа в очите. Това наистина го притесняваше. Адмиралът си помисли, че политиката е голяма неприятност, но пък и най-интересната игра.

— Убийството на Джейкъбс и останалите беше безотговорно действие от тяхна страна. Всеки го знае. Ние можем да пуснем слух, че някои части на Картела наказват равнопоставените си за това, че вършат нещо толкова радикално, та излагат на опасност цялата им дейност. — Кътър много се гордееше с този аргумент. Идеята беше на Ритър, но президентът не го знаеше. — Наркотрафикантите не се спират пред избиването на членове на семействата — на практика това им е навик. По този начин можем да обясним какво правят. И да улучим с един куршум два заека — завърши той, като се усмихваше на гърба на президента.

Президентът се извърна от прозореца. Изражението му беше скептично, но…

— Наистина ли мислиш, че ще можеш да го направиш?

— Да, сър. Така мисля. Това ни позволява и да проведем още няколко атаки по операция „Реципрочност“.

— Трябва да покажа, че вършим нещо — тихо каза президентът. — Какво ще кажеш за онези войници, които накарахме да тичат из джунглата?

— Те са елиминирали общо пет преработвателни участъка. Загубихме двама убити и имаме още двама ранени, но не сериозно. Това е цената на бизнеса, сър. Тези хора са професионални войници. Знаеха какви рискове поемат. Те са горди от това, което правят. Няма да имате никакви проблеми с тях, сър. Много скоро ще се разнесе слух, че местните селяни не трябва да работят за трафикантите. Това ще повлияе сериозно на преработването. Ще бъде временно — само няколко месеца, — но пък реално. Ще бъде нещо, което ще можете да посочите с пръст. Уличната цена на кокаина ще се повиши скоро. Можете да посочите и това с пръст. Така измерваме успеха или провала на нашите възпиращи операции. Вестниците ще пуснат новината, преди да трябва ние да я оповестим.

— Толкова по-добре — отбеляза президентът с първата си усмивка за деня. — Добре. Нека само да бъдем малко по-внимателни.

— Разбира се, господин президент.

Утринната физзарядка за 7-а дивизия започваше в 6:15 часа. Това представляваше едно от обясненията за пуританските добродетели на поделението. Въпреки че войниците, особено младите, обичат да пият толкова, колкото и всички останали, физзарядката с махмурлук е само на стъпка от бавната смърт. Във Форт Орд вече беше горещо и към седем часа, в края на ежедневния крос от три мили, всеки от членовете на взвода беше се изпотил добре. След това идваше време за закуска.

Тази сутрин офицерите се храниха заедно и разговорът на масата се въртеше около една и съща тема, разисквана по цялата страна.

— Време беше, мамицата му — отбеляза един капитан.

— Казаха, че е минирана кола — изтъкна друг.

— Сигурен съм, че ЦРУ знаят как да го нагласят. С всичкия си опит от Ливан и останалите места — предположи един ротен командир.

— Не е така лесно, както си мислиш — отбеляза батальонният командир, офицер от разузнаването. Като бивш командир на рейнджъри той знаеше някои неща за бомбите и мините. — Но който го е направил, е свършил много тънка работа.

— Жалко, че ние не можем да отидем там — каза един лейтенант. Младшите офицери изръмжаха в знак на съгласие. Старшите офицери запазиха мълчание. Плановете за нещо такова бяха тема на обсъждания в дивизията и изобщо в армията от няколко години. Изпращането на хора на война не трябва да се обсъжда лековато, но въпреки това всички смятаха, че може да се направи… ако го одобрят местните правителства. Което те не биха направили, разбира се. Офицерите считаха, че това е разбираемо, но неприятно.