Том Клэнси - Реална заплаха

Чавес се намираше твърде далеч на юг, за да чуе експлозията. Взводът бе обкръжил друг обект за преработване. Той гледаше как двама души разтоварват ваната под наблюдението на няколко въоръжени мъже и дочуваше сумтенето и оплакванията на останалите, които се изкачваха по склона на планината. Появиха се четирима селяни, в чиито раници имаше буркани с киселина. Придружаваха ги повече от двадесет човека с пушки.

„Вероятно все още не се е разчуло“ — мислеше си Динг. Сигурен беше, че стореното от взвода му предишната нощ би обезкуражило хората да си допълват доходите по този начин. Сержантът не отчиташе вероятността те да поемат всякакви рискове, за да могат да изхранват семействата си.

Десет минути по-късно трета група от шест души донесе листата от коката, придружени от още петима въоръжени. Всички работници носеха сгъваеми брезентови кофи. Отидоха до близкия поток, за да вземат вода. Командирът на охраната нареди на двама души да влязат в гората и да застанат на пост и точно тук нещата се объркаха. Един от тях тръгна право срещу щурмовата група.

— Охо — тихо каза Вега.

Чавес натисна четири тирета на бутона за излъчване — сигнала за опасност.

„Виждам“ — отговори капитанът с две тирета. След това още три: „Пригответе се.“

Oso вдигна картечницата си и освободи предпазителя.

„Може би ще го съборят тихо“ — надяваше се Чавес.

Хората с кофите тъкмо се връщаха, когато Чавес дочу вик отляво. Въоръжените хора под него реагираха незабавно. Вега започна да стреля по тях.

Внезапната стрелба от друга посока обърка охраната, но както винаги реагират на изненада хората с автоматично оръжие — те започнаха да гърмят във всички посоки.

— Мама му стара! — изръмжа Ингелес и изстреля гранатата си в средата на обекта. Тя попадна между бурканите и избухна, като заля всички със сярна киселина. Трасиращите куршуми летяха навсякъде и хората падаха покосени, но всичко беше твърде объркано, твърде непланирано, за да могат войниците да следят развитието на нещата. Стрелбата спря след няколко секунди. Всички хора, които се виждаха, бяха мъртви. Щурмовата група се появи отляво и Чавес изтича, за да се присъедини към тях. Преброи телата и те излязоха с три по-малко.

— Гуера, Чавес, намерете ги! — заповяда капитан Рамирес. Не беше нужно да казва „Убийте ги!“.

Но не можаха да ги намерят. Гуера се препъна в единия от тях и го уби на място. Чавес се върна без плячка, като нито видя, нито чу нещо. Намери потока и една кофа на триста метра от целта. Ако са били тук, когато стрелбата е започнала, то значи имат четири или пет минути преднина в район, където са израснали. И двамата войници прекараха половин час в тичане, гледане и слушане, но двама от хората бяха избягали.

Когато се върнаха на обекта, разбраха, че това не са най-лошите новини. Роча, един от стрелците им, бе улучен в гърдите от цял залп и починал мигновено. Взводът беше много тих.

Джексън също бе в лошо настроение. Агресорът го победи. Изтребителите от „Рейнджър“ не се справиха. Тактическата му схема се разпадна, когато една от ескадрилите зави в неправилна посока и това, което трябваше да представлява майсторски направен капан, се превърна в зелена улица за „руснаците“, които можеха да се доближат достатъчно до самолетоносача, за да изстрелят ракети. Ако не напълно неочаквано, това беше смущаващо. Новите идеи изискваха време и вероятно той ще трябва да премисли някои неща. Джексън си напомни, че планът е идеален само защото всичко беше преминало отлично на компютърния модел. Продължаваше да гледа в екрана на радара и се опитваше да запомни подреждането на самолетите и движението им. Изведнъж се появи една точица, тръгнала на югозапад към самолетоносача. Зачуди се кой ли е, а в същото време самолетът „Хоукай“ се приготви за кацане.

Кацането на „Е-2С“ беше идеално. Той се закачи на улавящото въже 3, след което изрулира встрани, за да освободи място за следващия самолет. Роби слезе навреме, за да го види. Беше „Интрудър“, същият, който видя да се зарежда от големия „Хоукай“ преди четири часа. Отбеляза си, че това е личният самолет на командира на ескадрилата. Самолетът, който замина към брега. Но това не беше важно. Подполковник Джексън незабавно тръгна към канцеларията на командира, за да започне разбора.

Подполковник Йенсен също изрулира самолета встрани от зоната за кацане. Крилете на интрудъра се сгънаха нагоре, за да намалят заетото място върху палубата, след като самолетът паркира. Когато той и щурманът му слязоха, водачът ги очакваше. Той вече беше извадил видеокасетата от отсека за приборите в носа. Подаде я на шкипера — командирите на ескадрили имат това звание, — преди да ги поведе към безопасността на мостика. „Техническият представител“ ги посрещна там и Йенсен му подаде касетата.