Том Клэнси - Реална заплаха

Часовите вече копаеха из руините. Чудо щеше да е, ако някой е останал жив. Слухът му сега се възвръщаше. Дочу пронизителните викове на някакъв нещастник. Чудеше се колко ли тела ще преброят. Той се върна при преобърнатото си БМВ. През капачката му изтичаше бензин, но Кортес протегна ръка и взе радиотелефона. Отдалечи се на двадесет метра от колата, преди да го включи.

— Jefe, обажда се Кортес. Тук имаше експлозия.

Ритър си помисли, че е ирония на съдбата първото съобщение за успеха на мисията да дойде при него от заловен разговор по операция „ЛУДОРИЯ“. Истински добрата новина според момчетата от Агенцията за национална сигурност беше, че сега разполагаха със запис на гласа на Кортес. Това значително подобряваше шансовете да определят местонахождението му. Заместник-директорът по операциите реши, че това е по-добро от нищо, когато посетителят му дойде за втори път през този ден.

— Изпуснахме Кортес — каза той на адмирал Кътър. — Но спипахме Д’Алехандро, Фернандес, Вагнер и Унтиверос, както и обичайните материални щети.

— Какво имаш предвид?

Ритър погледна към спътниковата снимка на къщата. Трябва да получи нова, за да определи щетите.

— Искам да кажа, че имаше тълпа хора от охраната и вероятно сме очистили някои от тях. За съжаление там се намираше и семейството на Унтиверос — жена, две деца и различни домашни прислужници.

Кътър рязко се изправи в стола си.

— Ти не ми каза нищо за това! Тази операция трябваше да бъде хирургическа.

Ритър вдигна раздразнено очи.

— Е, за бога, Джими! Какво очакваш, по дяволите? Ти все още си военноморски офицер, нали? Никой ли не ти е казвал, че винаги има странични хора наоколо? Не забравяй, че използвахме бомба. Човек не прави хирургически операции с бомби, независимо от всичко, което казват експертите. Порасни малко! — Самият Ритър не изпитваше никакво удоволствие от смъртта на случайни външни лица, но това е цената на бизнеса, както хората от Картела много добре знаеха.

— Но аз казах на президента…

— Президентът ми даде разрешение за лов без никакви ограничения по броя на плячката. Не забравяй, че тази операция я водя аз.

— Не трябваше да се развива така! Какво ще стане, ако вестниците се докопат до тази история? Това е хладнокръвно убийство!

— На фона на елиминирането на наркотрафикантите и техните стрелци ли? Това също е убийство, нали? Или щеше да бъде, ако президентът не беше казал, че започваме да пипаме без ръкавици. Ти каза, че това е война. Президентът заяви, че трябва да го третираме като война. Е, така правим. Съжалявам, че е имало странични хора, но, по дяволите, винаги има такива. Ако имаше начин да приберем тези шегаджии, без да нараняваме невинни хора, щяхме да го използваме, но няма.

Да се каже, че Ритър беше смаян, съвсем не бе достатъчно. Предполагаше се, че Кътър е професионален военен. Отнемането на човешки живот би било част от длъжностната му характеристика. Ритър си помисли, че, разбира се, Кътър е прекарал живота си в командване на едно бюро в Пентагона — вероятно не е виждал много кръв, откакто се е научил да се бръсне насам. Коте, криещо се в кожата на тигър. „Не — поправи се Ритър. — Просто коте. Тридесет години в Пентагона, а беше си позволил да забрави, че истинските оръжия убиват хора малко по-неточно, отколкото във филмите. Голям професионалист, няма що. И той съветва президента по въпросите на националната сигурност. Страхотно.“

— Ще ви кажа нещо, адмирале. Ако вие не разкажете на журналистите за това, аз също няма да им кажа. Ето заловеното съобщение по телефона. Кортес казва, че е било бомба в кола. Кларк трябва да е нагласил нещата точно както се надявахме.

— Но какво ще стане, ако местната полиция проведе разследване?

— Първо, не знаем дали местните полицаи изобщо ще бъдат допуснати дотам. Второ, какво ви кара да мислите, че имат ресурсите, за да проумеят какво е станало? Доста усилено работих, за да направя така, че всичко да изглежда като миниране на кола, и, изглежда, Кортес се излъга. Трето, защо мислите, че на местните полицаи им пука?

— Ами средствата за масова информация?

— Май не ти излизат от мозъка. Ти си човекът, който спореше, че трябва да нападнем онези типове. Не е ли малко късно да си променяш позицията? — попита с отвращение Ритър. Това беше най-добрата операция на отдела му от години насам и човекът, на когото принадлежеше идеята, сега се напишкваше.

Адмирал Кътър пусна покрай ушите си словесната атака на Ритър, за да не се ядоса. Обещал беше на президента хирургическо отстраняване на хората, убили Джейкъбс и останалите. Не бе се споразумявал за смъртта на „невинни“. А което е и по-важно, такова нещо не бе искал и Кавгаджията.