Том Клэнси - Реална заплаха

— „Браво Уиски“, тук „Зулу рентген“, искаме ОРБ, край. ОРБ означаваше оценка на резултата от бомбардировката. Ларсон натисна копчето на микрофона за последен път.

— Оценявам попадението като нула. Повтарям, нула със силна детонация. Отбележи това като едно-четири-точка. Край.

— Разбрано. Край. — Йенсен отново изключи радиото. — Знаеш ли — каза по разговорната уредба той. — Помня, че когато бях лейтенант, направих един курс по Средиземно море на самолетоносача „Кенеди“ и ние, офицерите, се бояхме да ходим в определени места, защото войниците се занимаваха с наркотици.

— Да — отговори щурманът. — Шибани наркотици. Не се тревожи, шкипер, няма вероятност да ме загризе съвестта. Щом Белият дом казва, че това е позволено, значи, че наистина е така.

— Да. — Йенсен отново потъна в мълчание. Ще продължи по същия курс, докато излезе от обсега на радара на летище „Елдорадо“, а след това ще завие на северозапад, за да намери „Рейнджър“. Нощта наистина беше красива. Чудеше се как ли се развива учението по отбрана от въздушни нападения…

Кортес нямаше много опит с експлозиите и капризите на подобни събития бяха новост за него. Например фонтанът пред къщата все още течеше. Кабелите за електрозахранването се намираха в земята и останаха непокътнати, а и електротаблото не беше съвсем разрушено. Той наведе лицето си във водата, за да го почисти. Когато отново се изправи, се почувства почти нормален с изключение на болката в главата.

По време на експлозията от вътрешната страна на оградата имаше двадесетина превозни средства. Около половината бяха разбити, а резервоарите им продупчени и отделни огньове осветяваха района. Новият хеликоптер на Унтиверос представляваше една смачкана тенекия, залепена за начупената ограда. Наоколо тичаха хора. Кортес застана на място и започна да мисли.

Припомни си, че видя пикап с големи колела, паркиран точно до… Отиде там. Въпреки че цялата площ от три хектара около къщата беше осеяна с парчета, видя, че тук е чисто. След това видя кратера, дълбок цели два метра и широк шест.

Бомба в колата.

„Голяма бомба. Може би еднотонна“ — помисли си той, като отмести поглед от кратера, докато мозъкът му продължи да работи.

— Мисля, че видяхме всичко необходимо. — Кларк отправи един последен поглед през окуляра на лазерния целеуказател и го изключи. Опаковането им отне по-малко от три минути.

— Според теб кой е този? — попита Ларсон, като нарами раницата си. Подаде „Ноктрон“-а на Кларк.

— Трябва да е човекът, който дойде последен с БМВ. Може ли да е някоя важна клечка?

— Не зная. Може би ще разберем следващия път.

— Правилно. — Кларк тръгна надолу по хълма.

Разбира се, това бяха американците. ЦРУ, без съмнение. Споразумели са се за плащането и са намерили начин да поставят един тон експлозив в каросерията на този чудовищен пикап. Кортес чак им се възхити. Пикапът принадлежеше на Фернандес — беше чул за него, но не го бе виждал. „Сега никога няма да го видя“ — помисли си той. Фернандес обичаше новия си пикап и го паркираше точно пред… Така трябва да е станало. Американците са извадили късмет. „Добре — замисли се той, — а как са го направили?“ Разбира се, те не биха въвлекли своите хора. Значи трябва да са уредили някой друг да свърши тази работа… Кой? Някой — не, повече от един, най-малко четирима или пет души от „М-19“ или ФАРК? Идеята не беше лоша. Възможно ли е това да е непряка акция? Дали кубинците или КГБ не са го уредили? При всички тези промени между Изтока и Запада възможно ли е ЦРУ да са успели да получат такова сътрудничество? Феликс помисли, че не е вероятно, но е възможно. С такова директно нападение на висши правителствени служители, каквото е организирал Картелът, можеш да си спечелиш какви ли не „приятелчета“.

Дали бомбата е била поставена случайно? Може би американците са научили за срещата.

Чуха се звуци от купчината чакъл, която някога беше крепост. Хората от охраната душеха наоколо и Кортес се присъедини към тях. Семейството на Унтиверос се намираше там. Жена му и двете деца заедно с персонал от осем души. „Вероятно се е отнасял с тях като със слуги“ — помисли си Кортес. Всички шефове в Картела правеха така. Може да е обидил някой от тях жестоко — задирял е дъщеря му например. Всички го правеха. Droit du seigneur 67 67 Право на феодала на първата нощ със съпругата на негов васал (фр.). — Б.пр. Френски израз, но шефовете го разбираха. „Глупаци“ — помисли си Кортес. Има ли перверзия, която да не ги интересува?