Том Клэнси - Реална заплаха

ТЕЛЕГРАМА

СТРОГО СЕКРЕТНО +++++ ЛУДОРИЯ

1914Z

Доклад за данни от радиотехническо разузнаване.

Прехванати сведения 1993. Начало 1904Z. Честота 887.020MHZ.

Начало: Обект Фокстрот.

Приел: Обект Униформа.

Ф: Споразумението е, че ще се срещнем утре вечер у вас в [2000L]

У: Кой ще присъства?

Ф: [Обект Ехо] Не може да присъства, но пък и производството не е негова работа. [Обект Алфа], [обект Голф] и [обект Уиски] ще дойдат с мен. Как е охраната ти?

У: В моята [натъртено] крепост? [Смях.] Приятелю, можем да отблъснем цял полк, а и хеликоптерът ми винаги е готов. Как ще пристигнеш?

Ф: Виждал ли си новия ми камион?

У: Страхотните ти крака [смисъл неизвестен] ли? Не, не съм виждал великолепната ти нова играчка.

Ф: Купих я заради теб, Пабло. Защо не оправиш пътя към крепостта си?

У: Дъждът го разбива. Да. Трябва да му сложа настилка, но дотук идвам с хеликоптер.

Ф: И се оплакваш от моите играчки! [Смях.] Ще се видим утре вечер, приятелю.

У: Довиждане.

Край на обаждането. Прекъсване на сигнала. Край на прехващането.

Прехванатите данни бяха доставени в канцеларията на Боб Ритър минута след получаването им. Ето я възможността, целта на занятието. Ритър веднага изпрати заповеди, без да се обажда на Кътър или на президента. В края на краищата той беше човекът с разрешителното за лов.

На самолетоносача „Рейнджър“ „техническият представител“ получи закодираното съобщение след по-малко от час. Незабавно се обади на командира Йенсен, а след това тръгна, за да се срещне лично с него. Не беше чак толкова трудно. Той беше опитен старши офицер, особено добър с географските карти. Това е много полезно на самолетоносач, където дори опитни моряци се губят непрекъснато из боядисания в синьо лабиринт. Командирът Йенсен се изненада от това, че човекът дойде толкова бързо, но в каютата му вече седеше щурман-бомбардировачът, за да обсъдят мисията.

На Кларк му се обадиха почти по същото време. Свърза се с Ларсон и веднага уреди полет по долината, южно от Меделин, за да проведе окончателното разузнаване на целта.

Всичките проблеми, които съвестта на Динг Чавес му създаваше, изчезнаха, когато изпра ризата си. На сто метра от базата им за патрулиране имаше чудесно малко поточе и един след друг членовете на взвода изпраха нещата си и се измиха колкото можаха без сапун. „В края на краищата — мислеше той — беден, тъп селянин или не, той правеше нещо, което не биваше да прави.“ За Чавес основният проблем се състоеше в това, че бе изстрелял един пълнител и половина, а взводът остана и с една мина по-малко, която чуха преди няколко часа — изгърмя точно по план. Специалистът им по разузнаването беше истински вълшебник с мините. Като приключи със съкратената си програма за лична хигиена, Динг се върна в охраняваната зона. Тази вечер щяха да лежат. Трябваше да разположат подслушвателен пост на няколко метра, а също и да пуснат патрул, за да са сигурни, че никой не ги търси. Това щеше да бъде почивка. Капитан Рамирес обясни, че не трябва да проявяват голяма активност в този район. Това можеше да подплаши дивеча много по-рано, отколкото очакваха.

За сержант Мичъл беше най-лесно да се обади на приятеля си във Форт Макдил. Служиха с Ърни Дейвис в 101-а въздушнопреносима дивизия, живяха в съседни къщи и заедно бяха смачкали не една бирена кутия след много препечени наденички и бургери на скарата в задния двор. И двамата бяха сержанти първа степен, добре запознати с армейската реалност, която в края на краищата управляваха сержантите. Офицерите получаваха повече пари и всичките притеснения, докато свръхсрочнослужещите старшини поддържаха нещата в нормален ред. На бюрото си имаше армейски телефонен указател и набра съответния номер от системата АУТОВОН.

— Ърни? Тук е Мич.

— Хей! Как е животът там, в страната на виното?

— Катерим се по баирите, момче. Как е семейството ти?

— Добре са, Мич. А твоето?

— Ани се превръща в малка госпожица. Виж сега, обаждам ти се, защото искам да проверя дали един от хората ни е пристигнал при вас. Срочнослужещ сержант на име Доминго Чавес. Ще ти хареса, Ърни. Той е наистина готин хлапак. Както и да е. Документите се объркаха нещо, та искам да проверя дали е отишъл където трябва.

— Няма проблеми — каза Ърни. — Чавес ли каза?

— Да. — Мичъл продиктува името буква по буква.

— Нищо не ми говори. Почакай за момент. Трябва да се обадя по другия телефон. — След малко гласът на Ърни отново се чу, придружен от чукането по клавиатурата на компютър. Мичъл се зачуди накъде ли е тръгнал този свят. Дори пехотните сержанти трябваше да знаят как да използват тези проклети неща.