Том Клэнси - Реална заплаха

— Изнесохте прекрасна реч днес. Не сме разглеждали въпроса със „съветските“ националности толкова подробно, колкото вие. Аналитичните ви умения са прецизни както винаги. — Сър Базил Чарлстън вдигна чаша за поздрав. — Повишаването ви е заслужено. Честито, сър Джон.

— Благодаря ти, Баз. Само ми се ще нещата да бяха се случили другояче — отговори Райън.

— Толкова ли е зле?

Джак кимна.

— Опасявам се, че да.

— А и Емил Джейкъбс. Много трудно време за вашите хора.

Райън се усмихна доста мрачно.

— Така е.

— Е, какво ще правиш по този въпрос?

— Боя се, че не мога да направя твърде много — внимателно отговори Джак. „Не зная, но не мога да кажа точно това, нали?“

— Така — мъдро кимна шефът на тайната разузнавателна служба. — Какъвто и да е отговорът ти, аз съм сигурен, че ще бъде подходящ.

В този момент Джак разбра, че Гриър е бил прав. Той трябваше да знае или рискуваше колегите му тук и по целия свят да го смятат за глупак. Ще се прибере у дома след няколко дни и ще обсъди всичко със съдията Мур. Предполагаше се, че в момента Райън има известна сила в света на бюрокрацията. Май трябва да я използва, за да види дали му върши работа.

Подполковник Джексън се събуди след шестчасов сън. Той също обичаше най-големия лукс на военния кораб — самостоятелността. Рангът му на бивш командир на авиобаза и на ескадрила го издигаше високо в списъка на важните лица, а се оказа, че в този плаващ град има една свободна самостоятелна каюта. Роби се намираше точно под палубата за излитане в предната част. Близо до носа имаше катапулти, което обясняваше защо един от ескадрилните командири на „Рейнджър“ не беше искал каютата. Когато пристигна, се обади от учтивост на когото трябва и сега нямаше официални задължения в продължение на още… три часа. След като се изми, избръсна и изпи сутрешното кафе, реши сам да направи някои неща. Роби се отправи към склада за боеприпасите на самолетоносача.

Това беше голямо помещение със сравнително нисък таван, където се пазеха бомбите и ракетите. Всъщност състоеше се от няколко бокса с разположени наблизо цехове за изпитания и поправки на „умните“ оръжия от техници оръжейници. Лично Джексън се вълнуваше от ракетите въздух-въздух „AIM-54С Феникс“. Имаше проблеми със системата за насочване и една от целите на учението беше да се види дали поправката от страна на производителя наистина върши работа.

Достъпът в тази част беше ограничен по очевидни причини. Роби се идентифицира пред един старшина и се оказа, че и двамата са служили на самолетоносача „Кенеди“ преди няколко години. Заедно влязоха в работната зона, където оръжейници си играеха с ракетите, а на заострения нос на една от тях имаше странно изглеждаща кутия.

— Какво мислиш? — попита един.

— Според мен показанията са наред, Дюк — отговори човекът с осцилоскопа. — Нека опитаме малко пробно смущаване на сигнали.

— Това са ракетите, които приготвяме за учението, сър — обясни старшината. — Дотук, изглежда, всичко работи добре, но…

— Не бяхте ли вие човекът, който първи откри проблема? — попита Роби.

— Аз и старият ми шеф, лейтенант Фредериксон — кимна старшината. Откритието беше довело до глоби в размер на няколко милиона долара за производителя. И всички ракети от типа AIM-54C на военноморския флот трябваше да бъдат дисквалифицирани, което означаваше, че за няколко месеца от въоръжение излязоха ракетите за въздушен бой, които във флотата се считаха за най-добри. Старшината отведе Джексън до рафта с изпитателно оборудване. — Колко ще трябва да изстреляме?

— Достатъчно, за да се разбере дали поправката върши работа или не — отговори Роби. Старшината изсумтя.

— Това може да стане едно доста голямо учение, сър.

— Безпилотните мишени са евтини! — излъга по най-безобразен начин Роби. Но старшината разбираше какво иска да каже. По-евтино беше, отколкото да отидеш в Индийския океан, да се наложи да се стреляш с някой ирански „Томкет“ (те също ги имаха) и да откриеш, че проклетите ракети не работят както трябва. Този е и най-ефикасният начин да убиваш пилоти, чието обучение струва по един милион долара за излитане. Добрата новина беше, че поправката вършеше работа или поне дотолкова, доколкото можеше да познае изпитателната апаратура. За да се подсигури, Роби каза на старшината, че ще бъдат изстреляни десет-двадесет ракети „Феникс“, както и голям брой ракети „Спароу“ и „Сайдуиндър“. Джексън се обърна, за да си тръгне. Видя каквото му трябваше, а оръжейниците си имаха работа.