Том Клэнси - Реална заплаха

Огънят затихваше бързо. Авиационният бензин се бе разстлал на тънък слой върху широка площ и догаряше. След три минути остана само обгоряла земя, очертана от все още горяща трева и храсти. Камионът приличаше на черен скелет, върху чиято каросерия все още гореше кутията с факлите. Те щяха да догарят още дълго.

— По дяволите, какво беше това? — зачуди се седналият в лявата седалка на хеликоптера капитан Уилис. Току-що бяха взели първата група хора и като се изкачиха на крейсерска височина, хоризонтът пред тях изглеждаше като изгрев в инфрачервените очила за нощно виждане.

— Може би се е разбил самолет. Това е точно на мястото, откъдето трябва да вземем последната група — със закъснение установи полковник Джоунс.

— Супер.

— Бък, възможно е наличието на вражески действия в евакуационен пункт четири.

— Разбрано, полковник — отсечено отговори сержант Зимър. След тази забележка полковник Джоунс продължи мисията си. Съвсем скоро ще узнае това, от което се нуждае. Всичко по реда си.

Тридесет минути след експлозията огънят беше затихнал достатъчно, за да може сержантът разузнавач да нахлузи ръкавиците си и да се опита да си вземе детонаторните устройства. Намери част от едното, но идеята му, макар и добра, беше безнадеждна. Телата останаха по местата им и никой не направи опит да ги претърсва. Въпреки че документите за самоличност можеше да бъдат взети — кожените портфейли са доста устойчиви на огън, — отсъствието им щеше да се забележи. Отново изтеглиха двамата пазачи в средата на северната страна на пистата, където трябваше да бъде и мястото за евакуация. Рамирес разпредели хората си да охраняват района в случай, че някой е забелязал огъня и е докладвал. Следващата им грижа беше транспортният полет, който вероятно трябваше да се проведе тази вечер. От опит знаеха, че все още имаха над два часа, но бяха свидетели само на един пълен транспортен цикъл и това представляваше много несигурна база за каквито и да е предвиждания.

„Какво ще стане, ако самолетът дойде?“ — запита се Рамирес. Вече беше мислил по въпроса, но сега опасността му се струваше непосредствена.

Не трябва да допуснат екипажът на този самолет да съобщи на никого, че са видели голям хеликоптер. От друга страна, да оставят дупки от куршуми в тялото на самолета също щеше да покаже съвсем ясно какво се е случило.

„Ами в такъв случай — запита се Рамирес, — защо, по дяволите, ни наредиха да очистим тези две нещастни копелета и да ги оставим тук, вместо да отидем на предварително предвиденото място за евакуация?“

„И какво ще стане, ако дойде някой самолет?“

Не разполагаше с отговор. Без да има факли, които да очертават пистата, той няма да кацне. Освен това един от новодошлите имаше със себе си малък радиотелефон, работещ на много висока честота. Трафикантите на наркотици бяха достатъчно умни, за да разполагат с радиокодове и да известяват екипажа на самолета за безопасността на летището. Е, а какво ще стане, ако самолетът просто започне да кръжи? И по всяка вероятност ще направи точно това. Може ли хеликоптерът да го свали с оръдията си? Ами ако не улучи? Ами ако? Ами ако?

Преди десанта Рамирес смяташе, че мисията е планирана прецизно, като е предвидена всяка случайност — и така си беше, но по средата на престоя им изведнъж ги изтеглят и планът се разпадна. Кой ли кретен е решил да го стори?

„По дяволите, какво става?“ — отново се запита той. Хората му искаха от него да им даде информация и знания, искаха да бъде техният водач, да ги увери. Трябваше да се преструва, че всичко е наред, че все още държи нещата в ръце. Разбира се, всичко беше лъжа. Големите му познания по цялостната операция само засилваха невежеството му спрямо истинското положение. Свикнал беше да го местят като шахматна фигура. Работата на младшия офицер е такава — но сега всичко е на истина и това доказваха шестте мъртви мъже.

— „Нож“, тук „Нощен сокол“, край — пропука високочестотният му радиотелефон.

— „Нощен сокол“, тук „Нож“, край. Зоната за кацане е северната страна на „Рено“. Чакаме за евакуиране, край.

— Браво „Рентгенов лъч“, край.

Полковник Джоунс се опитваше да разбере дали не съществува евентуална заплаха. Шифрованият отговор за в случай, че се намираха в ръцете на врага и евакуацията е невъзможна, беше „Джулиет Зулу“. „Чарли фокстрот“ означаваше, че се водят активни бойни действия, но че все още могат да бъдат измъкнати. „Лима уиски“ означаваше, че всичко е наред.