Том Клэнси - Реална заплаха

— О, Господи. — Мойра седна на най-близкия стол. — Еди… Лео? — Тя мислеше за младите хора от охраната на Емил като за свои деца.

— Всички — повтори Уебър.

— Не знаех — каза тя. — Не съм поглеждала вестник или телевизия от… от петък вечер. Къде…

— Децата ти отидоха на кино. Искаме да дойдеш и да ни помогнеш за някои неща. Ще намерим човек тук, за да се погрижи за тях.

Минаха няколко минути, преди тя да може да тръгне. Сълзите потекоха веднага, след като думите на Уебър проникнаха през новия запас от други чувства.

Капитан Рамирес не харесваше идеята да придружи Чавес. Разбира се, тук не ставаше дума за страх, а за разпределение на работата. Отговорностите му на командир бяха някак си разводнени. Като капитан, който до неотдавна е командвал рота, той знаеше, че да „командваш“ не е съвсем същото като да „водиш“. Един ротен командир би трябвало да се намира малко по-назад от предната редица и да управлява — армията не обича тази дума — бойните действия, да маневрира взводовете и да наблюдава, за да може да контролира нещата, като в същото време неговите взводни командири се занимават със самата битка. След като се беше научил да „води отпред“ като лейтенант, се предполагаше, че ще прилага тези уроци на следващото по-високо ниво, въпреки че има моменти, в които би следвало капитанът да излезе отпред. В този случай командваше само един взвод. Мисията предполагаше предпазливост и способност за преценка при командването, но размерът на водената от него група изискваше лично ръководене. Освен това не можеше да изпрати двама души на първата им задача да убият човек, без и той да е с тях, независимо че Чавес далеч по-умело се придвижваше през гората, отколкото капитан Рамирес се надяваше някога изобщо да постигне. Противоречието между отговорностите му на командир и на водач тревожеше младия офицер, но реши правилно, че трябва да бъде водач. В края на краищата не можеше да командва, ако хората му нямат доверие в качествата му да води. Нещо му подсказваше, че ако тази операция мине както трябва, той никога няма да се изправя пред същия проблем. Помисли си, че може би тези неща стават точно така.

След като разположи двете огневи групи, той и Чавес тръгнаха, за да заобиколят северната страна на пистата. Водеше Чавес. Всичко вървеше добре. Двете цели все още се шляеха наоколо, пушеха цигарите си с марихуана — или кой знае какво друго — и разговаряха достатъчно високо, за да ги чуят на сто метра в гората. Чавес беше планирал внимателно приближаването, като черпеше познания от патрулирането по края на пистата от предишната нощ. Не срещнаха никакви изненади. След двадесет минути свърнаха назад и отново видяха пистата. Започнаха да се движат по-бавно.

Чавес пак водеше. Тесният път, който следваха камионите, за да стигнат дотук, представляваше удобен ориентир. Придържаха се от северната му страна, като по този начин щяха да се намират извън полето за стрелба на картечниците. Видяха колибата точно навреме. Както беше планирано, Чавес изчака офицерът да скъси разстоянието от десет метра, което използваха за приближаването. Комуникираха със сигнали с ръце. Чавес щеше да отиде напред, а капитанът вдясно от него. Сержантът ще стреля, но ако нещо се обърка. Рамирес ще се намира на място, от което ще може да му осигури незабавна подкрепа. Капитанът сигнализира с четири тирета от морзовата азбука, чукайки по бутона за излъчване, и получи два сигнала в отговор. Взводът се намираше на мястото си в далечния край на пистата. Хората знаеха какво предстои и имаха готовност при нужда да изиграят ролята си.

Рамирес махна с ръка на Динг да тръгва напред.

Чавес пое дълбоко дъх, изненадан от бързината, с която биеше сърцето му. В края на краищата това го е правил стотици пъти. Разтърси ръце, за да се почувства по-свободно, а след това нагласи катарамата на ремъка на оръжието си. Палецът му се плъзна върху селектора и включи автомата си МП-5 за стрелба на залпове от по три куршума. Мерникът беше боядисан с малко тритий 52 52 Радиоактивен изотоп на водорода. Съединенията на трития се използват при трасиращи боеприпаси. — Б.пр.. и светеше достатъчно, за да се вижда в почти пълната тъмнина на екваториалната гора. Очилата за нощно виждане бяха прибрани в джоба му. Само ще му се пречкат, ако се опитва да ги използва.

Започна да се движи много бавно, като заобикаляше дървета и храсти и търсеше твърда опора или разчистваше листата с пръстите на краката си, преди да стъпи. Всичко беше съвсем сериозно. Очевидната напрегнатост на тялото му изчезна, въпреки че нещо, подобно на бръмчене в ушите му, подсказваше, че това не е упражнение.