Том Клэнси - Реална заплаха

ПД се занимаваше с дозареждането с гориво. Добрата видимост помагаше, но би помогнала и на всеки, който можеше да се намира в морето и да ги търси. Конусният накрайник се люлееше след страничния резервоар на самолета „МЦ-130Е Комбат Тейлън“ на края на армиран гумен шланг, а сондата на хеликоптера „Пейв Лоу“ се придвижи напред и се пъхна точно в центъра му. Макар хората често да смятаха, че зареждането на хеликоптер по този начин е ненормално неестествено сондата и накрайникът се срещнаха на три метра и половина под края на перката и допирът между върховете на лопатите и шланга означаваше сигурна смърт за екипажа на хеликоптера, — екипажите на „Пейв Лоу“ винаги отговаряха, че това си е много нормален начин и, разбира се, имат достатъчно голям опит. Но това не променяше факта, че полковник Джеймс и капитан Уилис се концентрираха в забележителна степен по време на цялата процедура и не произнасяха нито една ненужна дума, докато не приключеха.

— Край, край — каза ПД, като се оттегли от накрайника и прибра сондата. Дръпна комбинирания уред за управление нагоре и изтегли назад лоста, за да вдигне перките и да се отдалечи от шланга. След подадената от него команда самолетът МЦ-130Е се издигна на удобна крейсерска височина, където щеше да чака хеликоптера за ново дозареждане. Хеликоптерът „Пейв Лоу III“ зави към брега, за да премине през една ненаселена точка.

— Охо — прошепна Чавес, когато дочу звука. Това беше шум от задъхан V-образен осемцилиндров двигател, който се нуждаеше от ремонт и ново заглушително гърне. С всяка секунда шумът се усилваше.

— „Шест“, тук „Наблюдател“, край — настойчиво се обади той.

— Тук „Шест“. Казвай — отговори капитан Рамирес.

— Имаме компания. Звучи ми като камион, сър.

— „Нож“, тук „Шест“ — незабавно реагира Рамирес. — Изтеглете се в западната част. Прикрийте се. „Наблюдател“, оттегли се веднага!

— Тръгвам. — Чавес напусна поста си на пътя и затича назад покрай колибата — заобиколи я доста отдалеч — и пресече пистата. Там откри Рамирес и Гуера, които теглеха мъртвите пазачи към далечните дървета. Помогна на капитана да отнесе товара си до прикритието, а след това се върна, за да помогне на сержанта. Стигнаха до дърветата, като им останаха цели двадесет секунди.

Пикапът се движеше с включени светлини. Лъчите се плъзгаха натам-насам по пътя, като осветиха храсталака, преди да се появят точно до колибата. Пикапът спря и почти можеше да се види колко изненадани са хората, преди още да изключат двигателя и да слязат. Веднага след като фаровете угаснаха, Чавес включи очилата си за нощно виждане. Както и преди, там имаше четирима души — двама в кабината и двама в каросерията. Очевидно шофьорът беше шефът. Той се огледа с явен гняв. След миг извика нещо, а сетне посочи един от хората си, скочили от задната част на камиона. Той тръгна право към колибата.

— О, мамицата му! — Рамирес натисна превключвателя на радиотелефона си. — Залегни, всички! — заповяда без нужда той.

Един варел за бензин излетя нагоре през покрива на колибата като космическа ракета, оставяйки след себе си диря от бял пламък. Пламъците от другите варели се разпръснаха странично. Човекът, който отвори вратата, представляваше черен силует, сякаш току-що отворил портите на ада, но само след секунда изчезна в пламъците. Двама от хората с него също изчезнаха в жълто-бялата маса на пламъците. Третият се намираше в края и започна да бяга към войниците, преди падащият бензин от варела да се разплиска върху него. Човекът се превърна в пламтящ силует, който остана прав само още десет стъпки. Огненият кръг беше широк четиридесет метра, в центъра му се намираха четирима мъже, а пронизителните им писъци се чуваха ясно над нискочестотния рев на пламъците. След това и горивният резервоар на пикапа даде своя принос към експлозията. Горяха може би повече от осемстотин литра бензин и от тях се издигаше гъбоподобен облак, осветен от пламъците отдолу. След по-малко от десет секунди нагорещените патрони на различни огнестрелни оръжия започнаха да гърмят като фишеци сред рева на пламъците. Единствено силният следобеден дъжд не позволи на огъня бързо да се разпространи в гората.

Чавес установи, че е залегнал до специалиста по разузнавателните операции.

— Добре се оправяш с мините.

— Щеше ми се тия идиоти да бяха почакали. — Писъците вече не се чуваха.

— Да.

— Всички да се преброят — нареди по радиотелефона Рамирес. Сториха го. Никой не беше наранен.