Том Клэнси - Реална заплаха

Преди да се зазори, половин дузина камиони посетиха половин дузина летища. Две групи мъже загинаха от огнена смърт. Трета отиде до изгорялото летище и намери точно каквото беше очаквала: нищо. Другите три завариха пистите си в напълно нормално състояние, пазачите, доволни и отегчени от монотонността на работата си, бяха по местата си. Когато първите два камиона не се завърната, други коли отидоха, за да видят какво става, и необходимата информация скоро си проправи път до Меделин. Кортес се събуди от звъна на телефона и получи нови нареждания за пътуване.

В Панама войниците все още спяха. Щяха да бъдат оставени да спят цял ден в удобни стаи с климатични инсталации под тежки одеяла, след като взеха горещ душ и се нахраниха с ястия, които ако не вкусни, поне бяха различни от храната през изминалата седмица. Но четиримата офицери бяха събудени рано и закарани на друго място за нови инструкции. Научиха, че операция „Увеселителна лодка“ е претърпяла много сериозен обрат. Разбраха и защо е станало така, а източникът на новите заповеди беше толкова въодушевяващ, колкото и тревожещ.

Новият офицер по операциите на 3-и батальон в 17-и пехотен полк от Първа бригада на 7-а лекопехотна дивизия провери канцеларията си, докато жена му се разправяше с носачите. На бюрото му се намираше една каска модел „Марк-2“ от кевлар, наричана Фриц поради приликата с каските на стария германски Вермахт. Покривалото й от камуфлажна тъкан беше допълнително украсено със сплетени парчета от материала, използван и за бойните униформи на 7-а лекопехотна дивизия. Повечето от съпругите наричаха това каска-зелка. Точно като при зелката гладката повърхност се нарушаваше и каската се забелязваше по-трудно. Батальонният командир беше заминал на брифинг заедно със заместника си и новият старши офицер реши да се срещне с майора, отговарящ за личния състав. Оказа се, че преди пет години бяха служили заедно в Германия, и започнаха да разговарят на чашка кафе.

— Е, как беше в Панама?

— Горещо, гадно и няма смисъл да ти обяснявам за политическите аспекти. Смешна работа — малко преди да си тръгна, се натъкнах на един от твоите нинджи.

— Така ли? Кой?

— Мисля, че се казва сержант Чавес. Копелето ме очисти на едно учение.

— Спомням си го. Той е един от добрите бойци в ъ-ъ… сержант Баском?

— Слушам, господин майор! — Една глава надникна иззад вратата на канцеларията.

— Сержант Чавес — с коя част е той?

— Рота „Браво“, сър. Взводът на лейтенант Джексън… мисля във второ звено. Да, ефрейтор Окзанян пое командването от него. Чавес го прехвърлиха във Форт Бенинг и сега е инструктор по основно обучение — отбеляза сержант Баском.

— Сигурен ли сте? — попита новият офицер.

— Тъй вярно, сър. Много бързаха с документацията по преместването му. Той е един от хората, които трябваше да бъдат освободени бързо. Помните ли, господин майор?

— О, да. Това беше страхотно прецакване, нали?

— Тъй вярно, господин майор — съгласи се сержантът.

— А какво правеше той на бойно учение в зоната на Панамския канал? — зачуди се офицерът по операциите.

— Лейтенант Джексън може да знае, сър — предположи Баском.

— Ще се запознаеш с него утре — каза майорът на новия офицер.

— Бива ли го?

— Като за новак направо от академията в Хъдсън, да, оправя се добре. От добро семейство е. Син е на свещеник, брат му кара изтребител във военноморския флот — командир е на ескадрила. Срещнах се с него в Монтерей преди време. Както и да е, Тим разполага с добър сержант, който ще го научи на някои неща.

— Е, този Чавес също беше доста добър. Не съм свикнал така да ми се промъкват! — Офицерът опипа белега на лицето си. — И да ме вземат дяволите, ако той не го направи както трябва!

— Имаме няколко добри сержанти, Ед. Ще ти хареса тук. Какво ще кажеш за един обяд?

— Добре. Утре по кое време започваме физическото обучение?

— Шест и петнадесет сутринта. Шефът обича тичането.

Новият офицер изсумтя и тръгна към вратата. Добре дошъл в истинската армия.

— Изглежда, приятелите ни долу са малко ядосани — отбеляза адмирал Кътър. Имаше телекс, който идваше от сектор „Лудория“ на цялата операция. — Чия беше идеята да се подслушват комуникациите им?

— На мистър Кларк — отговори заместник-директорът по оперативните въпроси.

— Същия, който…

— Същия.

— Какво можеш да ми кажеш за него?

— Бивш „тюлен“ от военноморските сили, служил деветнадесет месеца в една от онези групи за специални операции, които официално никога не са съществували. Раняван е няколко пъти — обясни Ритър. — Напусна службата като старши помощник-боцман на двадесет и осем години. Бил е един от най-добрите, които са имали някога. Той е човекът, който отиде и спаси момчето на Дъч Максуел.