Том Клэнси - Реална заплаха

Тони си сложи слушалките и се съсредоточи в системата за забавяне на лентата.

— Нищо — съобщи след момент. — Някой се вози в кола.

В посолството аташето крачеше нервно из фоайето. Специалният агент Пит Моралес от ФБР трябваше да бъде на летището. Неговият директор идваше в страната, но ония посерковци от охраната казаха, че ще предоставят само една кола, тъй като посещението бе инкогнито, а всеки знаеше, че изненадата е по-добра, отколкото демонстрацията на сила. Моралес не беше от хората, които знаеха за посещението. Той вярваше в демонстрацията на сила. Достатъчно неприятно беше, че трябва да се живее тук. Моралес беше от Калифорния. Независимо от испанската си фамилия, семейството му бе живяло в Сан Франциско открай време и трябваше да шлайфа позабравения си майчин език, за да може да заеме сегашната си работа. Това означаваше и че трябва да остави децата и жена си в Щатите. Тук беше опасно, както пишеше и в последния му доклад до централата. Опасно за местните жители, опасно за американците и, разбира се, много опасно за американските полицаи.

Моралес погледна часовника си. Оставаха около две минути. Тръгна към вратата.

— Точно навреме — каза един човек на три преки от посолството. Говореше по преносим радиотелефон.

До неотдавна „РПГ-7Д“ беше стандартното съветско леко противотанково оръжие. Води началото си от немските Panzerfaust 50 50 Брониран юмрук (нем.). — Б.пр. и неотдавна бе заменено с „РПГ-18“, което представляваше близко копие на американските леки противотанкови ракети „М-72“. Приемането на въоръжение на новия модел даде възможност за изхвърляне на милиони стари гранатомети, с които наводниха и без това претъпканите оръжейни пазари по света. Тъй като са предвидени да пробиват дупки в танкове, използването им не е особено лесно. По тази причина към лимузината на посланика бяха насочени четири такива оръжия.

Колата се движеше на юг по улица „Карера 13“ в района, познат като Палермо, като се забави поради натовареното движение. Ако хората от охраната на директора знаеха името на квартала и номера на улицата, може би щяха да възразят срещу този маршрут просто от суеверие. Ниската скорост на движение изнервяше всички и особено войниците в джиповете, които извиваха вратове и гледаха по прозорците на различни сгради. Фактът, че не може да се надзърне през прозорец отвън, е толкова очевиден, че не може да бъде криворазбран. Дори и един отворен прозорец представлява правоъгълник, по-тъмен от външната стена, и окото се приспособява към околната светлина, а не към тази на определено място. Нямаше никакво предупреждение.

Смъртта на американците стана неизбежна поради нещо толкова прозаично, колкото един светофар. Някакъв техник работеше по големия светофар — хората се оплакваха от него вече цяла седмица-и докато проверяваше механизма на настройките, включи червената светлина. Всички на улицата спряха. Намираха се почти в посолството. От прозорците на третите етажи от двете страни на улицата се спуснаха право надолу четири ракети от „РПГ-7Д“. Три от тях улучиха колата, като два попаднаха в покрива.

Проблясъкът беше достатъчен. Моралес затича преди още звукът да стигне до вратите на посолството. Тичаше с пълното съзнание за безполезността на усилието си. Дясната му ръка рязко издърпа своя автоматичния пистолет „Смит и Уесън“ от кобура на кръста, като го понесе според изискванията на инструкцията — насочен право нагоре. Необходими му бяха малко повече от две минути.

Шофьорът все още беше жив, изхвърлен от колата, умиращ, кървящ от рани, които никой доктор не би могъл да зашие навреме. Войниците от водещия джип никакви не се виждаха, въпреки че по задната седалка имаше кръв. Шофьорът на следващия джип все още седеше до кормилото, като стискаше с ръце разкъсаното си от стъкла лице, мъжът до него беше мъртъв, а останалите двама също ги нямаше.

Моралес изведнъж разбра защо. В една сграда отляво избухна автоматична стрелба. Започна, спря и започна пак. От един прозорец се дочу вик, който също замря. Моралес искаше да изтича в сградата, но нямаше пълномощия за това, а беше и прекалено добър професионалист, за да рискува живота си така глупаво. Приближи се до разбитата лимузина. Знаеше, че и това е напразно.

Всички бяха умрели внезапно или толкова бързо, колкото може да умре човек. Двамата телохранители на директора бяха облечени с бронирани жилетки от кевлар. Те биха спрели куршуми, но не и осколки от мощна бойна глава и се оказаха не по-добри от бронята на „Танка“. Моралес разбра с какво е улучена колата — оръжия, предназначени за унищожаване на танкове. Истински танкове. За хората вътре можеше само да се каже, че някога са били човешки същества. Никой не можеше да направи нещо освен свещеник… или равин. Моралес се обърна след няколко секунди.