Том Клэнси - Реална заплаха

— Проблемът не е в това — отбеляза Джеферсън. — Знам, че намеренията им са положителни… загубили са достатъчно полицаи и съдии като доказателство. Въпросът е дали ще искат да ни помагат.

— Ние бихме ли помагали в подобни обстоятелства? — замисли се Джейкъбс, а след това насочи разговора към по-безопасна тема: — Нали знаете, че никога не сме били особено добри съседи?

— Какво искаш да кажеш? — попита посланикът.

— Искам да кажа, че когато ни се струваше изгодно тези страни да бъдат управлявани от гангстери, ние го позволявахме. Когато накрая демокрацията започна да пониква, ние не винаги стояхме до тях и се оплаквахме, ако идеите им не съвпадаха напълно с нашите. А сега, когато наркобароните заплашват правителствата заради стока, която нашите граждани желаят да закупят, ние хвърляме вината върху тях.

— Демокрацията трудно се установява тук — изтъкна посланикът. — Испанците не ги биваше много за…

— Ако бяхме си свършили работата преди сто години, а дори и преди петдесет, половината от проблемите ни нямаше да съществуват. Е, тогава не го направихме. Трябва да го направим сега, по дяволите.

— Ако имаш някакво предложение, Емил…

Джейкъбс се засмя:

— Да ме вземат мътните, Анди, аз съм полицай — е, адвокат, а не дипломат. Това си е твой проблем. Как е Кей?

— Добре е. — Посланикът Анди Уестърфийлд не трябваше да пита за мисис Джейкъбс. Знаеше, че Емил е погребал жена си преди девет месеца след смела борба с рака. Разбира се, беше понесъл всичко много трудно, но около Рут нямаше много добро, с което да я запомни човек. А и той имаше работа, която го ангажираше. Всички имаха нужда от това, а Джейкъбс — повече от другите.

Един мъж с фотоапарат „Никон 35 мм“ с дълъг обектив беше правил снимки в продължение на изминалите два часа. Когато лимузината и двата ескортиращи джипа тръгнаха от летището, той сне обектива, постави го заедно с разглобения фотоапарат в чантата си и отиде до телефонните кабини.

Лимузината се движеше бързо между джиповете пред и зад нея. В Колумбия появата на скъпи коли с въоръжен ескорт не беше чудо невиждано и автомобилите тръгнаха бързо от летището. Човек трябваше да погледне номера на лимузината, за да види, че е американска. Четиримата мъже във всеки джип не бяха знаели за задачата си да ескортират тази кола пет минути преди да тръгнат. Маршрутът, до известна степен предсказуем, беше кратък. Не би трябвало да има достатъчно време за когото и да е да устрои засада — ако се приеме, че някой може да бъде достатъчно откачен, за да опита нещо такова.

В края на краищата убийството на американски посланик е лудост. Такова нещо беше се случвало неотдавна в Судан, Афганистан, Пакистан… Но никой не беше правил сериозни опити срещу директора на ФБР.

Колата, в която се возеха, беше монтирана върху шаси на „Кадилак Флийтуд“. Специалното й оборудване включваше дебели стъкла от материала лексан, които можеха да спрат куршум от картечница, а отделението за пътници бе армирано с, кевлар. Гумите бяха с порест пълнеж за предотвратяване на спуквания, а резервоарът имаше конструкция, подобна на използваната при самолетите като предпазна мярка срещу експлозия. Не е за учудване, че в гаража на посолството наричаха колата „Танка“.

Шофьорът можеше да я управлява така изкусно, както професионален състезател. Разполагаше с мощен двигател, който му позволяваше да кара с повече от сто и шестдесет километра в час. Можеше да накара тритонната кола да завие рязко и да тръгне в обратна посока като филмов каскадьор. Погледът му скачаше от пътя напред към огледалото за обратно виждане. В продължение на две-три мили ги следваше някаква кола, но се отклони. Реши, че вероятно няма нищо. Още някой се прибира от летището… Колата имаше и сложно радиооборудване, с което можеше да извика помощ. Пътуваха към посолството. Въпреки че посланикът имаше отделна резиденция, красива двуетажна сграда, разположена в градина, и горичка с площ два декара, тя не беше достатъчно безопасна за посетителите му. Както повечето съвременни американски посолства, сградата тук приличаше на кръстоска между нискоетажен блок и част от линията „Зигфрид“ 49 49 Линия от военни укрепления, изградена от германците преди и по време на Втората световна война срещу френската линия „Мажино“. — Б.пр. .

„Разпознаване на глас — показа екранът на компютъра, намиращ се на две хиляди мили оттук. — Глас 34 започва обаждане до неизвестен получател на честота 889.980 MHZ. Начално обаждане 2258Z. Прехванат сигнал 381.“