Том Клэнси - Дълг на честта

— И защо? — поинтересува се Кларк, докато записваше като фурия с наистина събуден интерес.

— Когато излязохме на американския пазар, стойността на йената бе едва около една трета от днешната. Това ни позволи да излезем със силно конкурентни цени. После, след като си извоювахме място на американския пазар, след като марките ни бяха признати и така нататък, можахме да увеличим цените си, без да губим позициите си на пазара, и дори да ги умножим в много райони въпреки нарастващата стойност на йената. Да се постигне същото днес би било много по-трудно.

„Чудесна новина“ — помисли си Кларк с преднамерено безучастно изражение.

— Но ще могат ли да заместят всичко, което произвеждате за тях?

— Чрез собствените си работници ли? Всички продукти? Вероятно не, ала не се и налага. Миналата година автомобилите и свързаните с тях продукти заемаха шестдесет и един процента от търговията ни с Америка. Американците знаят как да правят коли, а онова, което не знаеха, го научиха от нас — рече Кимура и се наведе напред. — А в другите отрасли… Фотоапаратите например сега се правят другаде: в Сингапур, Корея, Малайзия. Същото важи за потребителската електроника. Клерк-сан, никой все още не разбира какво става.

— Наистина ли могат американците да ви нанесат толкова много щети? Възможно ли е? — „Проклятие, може би е възможно“ — помисли си той.

— Напълно възможно. Страната ми не се е сблъсквала с такава опасност от 1941. — Констатацията беше случайна, но Кимура забеляза точността й още щом тя му се изплъзна.

— Това вече не мога да го включа в статията. Прекалено обезпокоително е.

Японецът вдигна очи.

— Не беше предназначено за статията ви. Зная, че агенцията ви поддържа контакти с американците. Налага се. Те вече не искат да ни чуят, може би ще послушат вас. Оказват ни твърде голям натиск. Нашите дзайбацу са направо отчаяни. Случи се прекалено бързо и стигна прекалено далеч. Как би отговорила родината ви на такава атака върху вашата икономика?

Кларк се облегна, килна глава и присви очи, както би направил един руснак. Първият контакт с Кимура не се очакваше да бъде за събиране на съществена информация, ала внезапно нещата се промениха. Неподготвен за тази възможност, той реши все пак да я използва. Мъжът пред него изглеждаше отличен източник на данни, превърнат още повече в такъв от отчаянието. При това му приличаше на добър и всеотдаен държавен служител и макар в този факт да имаше нещо тъжно, такъв бе начинът на действие на разузнаването.

— Те постъпиха така и с нас, през осемдесетте. Натрупването на оръжия, откаченият им план за изстрелване на отбранителни системи в космоса, безразсъдната политика на ръба на войната, водена от президента им Рейгън… Знаете ли, че когато работех в Ню Йорк, бях част от проекта „Райън“? Мислехме, че планира удар срещу нас. Прекарах една година нащрек за такива планове. — Полковник И. С. Клерк от Руската служба за външно разузнаване вече бе нахлузил изцяло фалшивата си самоличност и говореше точно като руснак: спокойно, тихо, почти педагогично. — Търсехме обаче не където трябва… Не, това не е точно. През цялото време е било пред очите ни и не успявахме да го видим. Принудиха ни да харчим повече и междувременно съсипаха икономиката ни. Маршал Огарков произнесе речта си, изискваща още от икономиката ни, за да не изоставаме от американците, ала вече нямаше нищо за даване. Ще отговоря на въпроса ви накратко, Исаму: изборът беше между отстъпление или война. За война бе страшно дори да се помисли… И така, ето ме в Япония като представител на нова страна.

Следващият аргумент на Кимура беше както обезпокоителен, така и верен:

— Но вие имахте по-малко да губите. Американците като че ли не го разбират. — Той стана, като остави на масата достатъчно пари, за да покрие сметката. Знаеше, че един руснак трудно можеше да си позволи да плати в ресторант в Токио.

„Боже Господи!“ — помисли си Кларк, докато гледаше как мъжът си тръгва. Срещата не беше тайна и следователно не изискваше прикриващи похвати. Тоест можеше просто да стане и да излезе. Обаче не го направи. „Исаму Кимура е джентълмен с много висок пост“ — каза си агентът на ЦРУ, докато допиваше сакето си. Над него имаше само една професионална прослойка, а на върха седеше подставено политическо лице, което в действителност беше марионетка на бюрократите. Като заместик-министър, Кимура имаше неограничен достъп. Веднъж го доказа, като им помогна да се оправят в Мексико, където Джон и Динг задържаха Исмаил Куати и Ибрахим Гусн. Дори само за това Америка имаше към този човек огромен морален дълг. Практически погледнато, това го превръщаше в основен източник на първокласна информация. ЦРУ можеше да вярва на почти всяка негова дума. Не би могло да има планиран сценарий за тази среща. Мислите и страховете му би трябвало да са искрени и Кларк веднага разбра, че трябва бързо да се обадят в „Ленгли“.