Том Клэнси - Дълг на честта

„Или по-скоро — поправи се Дърлинг — ще си мислят, че знаят.“ Вероятно хората с по-малко идеали щяха да познаят истинската причина, но всеки щеше да е частично прав.

Кабинетът на министър-председателя в зданието на японския парламент — Диетата (една особено грозна постройка в град, който не се славеше с красотата на архитектурата си) — гледаше към някаква зелена площ, ала мъжът, седнал в своя скъп въртящ се стол, хич и не искаше да погледне навън в момента. Съвсем скоро щеше да се озове там отвън и да занича насам.

„Тридесет години“ — помисли си той. Нещата спокойно можеха да са различни. Когато наближаваше тридесетте, му предлагаха неведнъж удобно местенце в управляващата тогава Либерална демократическа партия, както и гарантирано издигане в йерархията, защото още тогава неговият интелект бе очевиден, особено за политическите му противници. И така, те подходиха към него по възможно най-дружелюбния начин, обърнаха се към патриотизма и представата му за бъдещето на родината му, използваха тази представа, като я украсиха пред младежките му очи на идеалист. Бяха му казали, че ще отнеме време, но един ден ще му се удаде възможност да седне на същото това място в тази стая. Със сигурност. Трябваше само да им съдейства, да стане част от отбора, да се присъедини…

Още помнеше отговора си: всеки път един и същ, произнесен с един и същ тон, с едни и същи думи, докато накрая те разбраха, че той не отказваше просто за да получи повече, и го оставиха окончателно, като клатеха глави в почуда.

Единственото, което всъщност искаше, бе Япония да стане демократична страна в истинския смисъл на думата, а не да бъде управлявана само от една партия, задължена от своя страна на шепа властни хора. Още преди тридесет години признаците за корупция бяха очевидни за всеки, имащ очи да ги види, но гласоподавателите, обикновените хора, привикнали повече от две хиляди години да приемат всичко, просто се примириха с нея, понеже корените на истинската демокрация не бяха се прихванали тук повече, отколкото корените на оризово растение в податливия наносен слой на оризище. Това беше най-голямата от всички лъжи, толкова голяма, че й вярваха както всички в страната му, така и извън нея. Културата на родината му в действителност не бе се променила. О, да, имаше разкрасяващи промени. Сега жените можеха да гласуват, ала подобно на жените във всяка друга държава те, също като мъжете си, гласуваха за своите портфейли, а и всички бяха част от култура, изискваща от всекиго подчинение по някакъв начин. Онова, което идваше от „горе“, трябваше да се приеме и поради тази причина сънародниците му бяха лесни за манипулиране.

За премиера най-мъчителното беше, че наистина мислеше, че ще може да промени нещата. Съкровеното му въжделение, което признаваше единствено пред себе си, бе да промени страната си истински и из основи. Тогава някак си планът не му изглеждаше грандиозен. Искаше, като разкрие и смаже административната корупция, да накара хората да видят, че тези „горе“ не заслужават нещата, за които настояват, че обикновените граждани са достатъчно благородни, достойни и интелигентни, за да изберат както пътя си в живота, така и едно правителство, отговарящо по-добре на нуждите им.

„Ти наистина го вярваше, глупако!“ — каза си той, втренчил се в телефона. В крайна сметка мечтите и идеализмът на младостта умираха трудно, нали? Прозря всичко това още тогава и то не беше се променило. Само че сега съзнаваше, че не е възможно да се постигне от един човек и от едно поколение. Сега знаеше, че за да стане промяната, му е нужна икономическа стабилност у дома, която зависеше от помощта на стария порядък, а старата система беше корумпирана. Истинската ирония се състоеше в това, че той прие длъжността заради недостатъците на старата система, обаче в същото време се налагаше да я възстанови, за да може после да я ликвидира напълно. Именно този факт не бе осъзнал изцяло. Старата система някога притисна здравата американците и така пожъна икономически успехи за страната му, за каквито Черните дракони не можеха и да мечтаят, и когато Америка реагира, в някои случаи честно и добронамерено, в други подмолно и подло, се създадоха условията за личния му възход. Но гласоподавателите, направили възможно събирането на коалицията му, очакваха от него да подобри живота им, и то бързо, а за да го направи, трудно можеше да предложи повече отстъпки на Америка, с което щяха да се влошат икономическите затруднения на родината му.