Том Клэнси - Дълг на честта

Благодаря на Картър и Вокс за процедурите, на Ръс отново за физичните разяснения, на Том, Пол и Брус за най-добрата картография в света, на Кийт за авиаторската част и на Тони за отношението. Благодаря още на няколко хлапета от Сайпан за местния колорит и на Санди за страхотното преживяване в тренажора.

Ако погледнем назад, това би било странен начин за започване на война. Само един от участниците знаеше какво става в действителност, но дори и това бе съвпадение. Прехвърлянето на имуществото се отложи за по-късна дата поради смъртен случай в адвокатското семейство, а самият адвокат получи билет за спешен полет до Хавай преди два часа.

За господин Ямата това беше първото крупно закупуване на собственост на американска земя. Макар той да притежаваше много имущество в континенталната част на САЩ, самият трансфер на собственическите права винаги се извършваше от други адвокати, задължително американски граждани, които правеха онова, за което им се плащаше, обикновено под надзора на някой от служителите му. Ала този път нещата стояха другояче поради няколко причини. Първо, покупката бе лична, а не на корпорацията. Друга причина беше близостта на мястото, само на два часа път с частен самолет от дома му. Господин Ямата каза на адвоката по прехвърлянето, че ще използва имота за вила, където да се уединява през уикенда. При астрономическите цени на недвижимата собственост в Токио той можеше да купи неколкостотин декара за стойността на средно голяма мансарда в града, където живееше. Изгледът от къщата, която смяташе да построи на този географски нос, щеше да спира дъха: панорама към синия Тих океан, други острови от Марианския архипелаг в далечината и най-чистият въздух на земята. Поради всичко, изброено дотук, той предложи щедра сума, и то с чаровна усмивка.

Имаше и още една причина.

Разнообразните документи се завъртяха около кръглата маса, спирайки пред всеки стол за подпис на указаните с жълти самозалепващи се листчета места, след което дойде време господин Ямата да посегне към джоба на сакото си и да извади един плик. Измъкна чека и го подаде на адвоката.

— Благодаря ви, сър — каза той с почтителен тон, типичен за американците, когато пред тях има пари. Забележително как парите ги караха да вършат всичко! Допреди три години закупуването на земя тук от японски гражданин щеше да е незаконно, ала подходящият адвокат, подходящото съдебно решение и нужната сума пари се погрижиха за всичко. — Прехвърлянето на правата за собственост ще бъде регистрирано днес следобед.

Ямата погледна към продавача с учтива усмивка, кимна, после стана и напусна сградата. Отвън го чакаше джип. Той се качи отпред до шофьора и с властно движение му нареди да тръгва. Прехвърлянето завърши, а с него изчезна и нуждата от обаятелност.

Като повечето тихоокеански острови Сайпан е от вулканичен произход. Непосредствено на изток лежи Марианският канал — бездна, дълбока над единадесет километра, където една геоложка плоча се подпъхва под друга. Резултатът е верига от извисяващи се конусообразни планини, чиито върхове са самите острови. Джипът „Тойота“ следваше един сравнително гладък път на север, виещ се покрай възвишението Ачугао и Марианския клуб извън града към нос Марпи. Там спря.

Ямата слезе, вперил поглед в някакви селскостопански постройки, които скоро щяха да бъдат заличени, но вместо да отиде до строителния парцел за новата си вила, той се отправи към каменистия край на стръмната скала. Макар навлязъл в шестдесетте, докато се движеше по неравния терен, крачката му беше твърда и решителна. „Ако тук е имало ферма, то тя е била негостоприемна и е предлагала мизерен живот“ — помисли си той. Същото важеше за цялото място, и то по не една причина.

Изразът му бе непроницаем, когато стигна ръба на канарата, наричана от местните Банзай. Към брега духаше вятър и той виждаше и чуваше вълните, маршируващи в безкрайни редици към скалите, за да се разбият в подножието им — същите скали, върху които се бяха размазали телата на неговите родители и братя, след като заедно с мнозина други се хвърлили, за да не ги заловят настъпващите американски морски пехотинци. Гледката ужасила пехотинците, ала господин Ямата никога не би го признал и оценил.