Том Клэнси - Дълг на честта

Всъщност Кларк наистина идваше тук за пръв път, като се изключеха смяната на самолети и кратките престои, а те не се брояха. Тълпата на улицата не приличаше на нищо, което бе виждал досега. Дори Ню Йорк не беше така претъпкан. Тревожеше го също, че се набива на очи. Няма нищо по-лошо за един таен агент от това да не може да се смеси с останалите, обаче сто осемдесет и петте му сантиметра височина го отличаваха като човек, непринадлежащ на обстановката, забележим от сто метра за всеки, който си направеше труда да се огледа. А Кларк забеляза, че много хора го гледаха. Още по-учудващо бе, че хората му правеха път, особено жените, а децата определено отбягваха близостта му: сякаш Годзила се завръщаше, за да разруши града им. Значи беше вярно. Бе чувал разни истории, но никога не им вярваше много. Косматият варварин. „Странно, никога не съм си се представял така“ — помисли Джон, докато влизаше в закусвалня на „Макдоналдс“. Беше претъпкана поради обедния час и след като завъртя глава насам-натам, се наложи да седне при непознат човек. „Мери Пат беше права — реши той. — Номури си го бива.“

— Е, какво е положението? — попита Кларк сред глъчката в заведението за бързо хранене.

— Ами разпознах я и открих сградата, в която живее.

— Това се казва бърза работа!

— Не беше много трудно. Охраната на нашия приятел хабер си няма от контрашпионаж.

„Освен това — не добави Кларк — ти изглеждаш така, сякаш си тукашен, чак до измъчения и напрегнат израз на чиновник, нагъващ набързо обяда си, за да може да изприпка обратно към работното място.“ Е, това винаги се удаваше лесно на един шпионин, нали? Не е трудно да изглеждаш напрегнат, когато изпълняваш мисия. Трудното е, както подчертаваха във Фермата, да изглеждаш спокоен.

— Добре, значи само трябва да получа разрешение за изтеглянето. — Сред многото други неща Номури нямаше право да знае за работата му във връзка с БОДИЛ. Питаше се дали това няма да се промени.

— Сайонара 24 24 Сбогом (яп.). — Б.пр. — каза Номури и се отправи към изхода, докато Кларк атакуваше оризеното си кюфте.

„Не е зле. Момчето действа делово“ — каза си той. Следващата му мисъл беше: „Оризено кюфте в «Макдоналдс»?!“

Осведомителните документи на бюрото му нямаха нищо общо с неговите задължения на президент, но бяха силно свързани с оставането му в кабинета и по тази причина стояха винаги най-отгоре на купчината. Дърлинг си помисли, че изкачването нагоре в проучването за политически рейтинг беше… много назидателно. От вероятните гласоподаватели (а те бяха хората, които наистина имаха значение) одобряващите политиката му бяха с цели десет процента повече от миналата седмица — количествено подобрение, отнасящо се за справянето му както с външните, така и с вътрешните проблеми. Общо взето, така горе-долу можеше да се почувства ученик в четвърти клас, след като донесе вкъщи на мнителните си родители бележник с изключително добри оценки. Според главния му социолог пък, занимаващ се с проучванията, тези десет процента бяха едва началото, тъй като трябваше малко време, докато последиците от промените в курса достигнат до общественото съзнание. Трите големи автомобилни компании вече обмисляха публично повторното наемане на част от седемстотинте хиляди човека, уволнени в последните десетилетия, като ставаше дума само за монтажните работници. После трябваше да се помисли за хората в компаниите за авточасти, в компаниите за гуми, в тези за стъкла, в онези за акумулатори… Така можеше да започне съживяването на „Ръждясалия пояс“ 25 25 Някои от средните и североизточните щати на Америка, известни като район с намаляващо производство на стомана, автомобили, остаряващи фабрики и т.н. — Б.пр. , а там живееха много гласоподаватели.

Беше очевидно или би трябвало да е, че процесът няма да се ограничи с коли. Не би могъл. Съюзът на обединените автомобилни работници (занимаващи се с коли и авточасти) очакваше с нетърпение завръщането на хиляди плащащи си членове. Международният профсъюз на електротехниците (занимаващи се с телевизори, може би дори видеокасетофони?) не можеше да остане назад, а имаше и други профсъюзи, които едва започваха да обмислят колко голямо парче от тортата могат да получат. Макар и прост като идея, подобно на много простички идеи Реформеният търговски декрет представляваше многоспектърна промяна на начина, по който Съединените американски щати правеха бизнес. Президентът Дърлинг си мислеше, че е разбрал това понятие, но скоро телефонът на бюрото му щеше да иззвъни. Докато го гледаше, той вече знаеше чии гласове ще чуе и не се изискваше голямо усилие, за да си представи думите, които щяха да кажат, аргументите, които щяха да използват, и обещанията, които щяха да направят. Да, и той щеше да е склонен да ги приеме.