Том Клэнси - Дълг на честта

Никой, който наистина познаваше Гото, не се изненада, че той е слабохарактерен мъж. Въпреки че слабостта му тегнеше като проклятие над политическото ръководство на страната, сега тя действаше в полза на Ямата.

— Няма да стана премиер на родината си — заяви Хироши Гото по начин, достоен за театрален актьор, — за да се превърна в екзекутор, в причина за икономическата й разруха.

Езикът му беше типичен за древния драматичен театър „Кабуки“, стилизиран и поетичен. Индустриалците знаеха, че той е образован човек. Дълго време бе изучавал история и хуманитарни науки и подобно на мнозина политици отдаваше голямо значение на спектакъла и не толкова на същността. Като мнозина слабохарактерни мъже той с голяма тържественост изтъкваше личната си сила и власт. Ето защо често водеше онова момиче Кимбърли Нортън в стаята. Тя се учеше, доколкото можеше, да изпълнява задълженията на любовница на велик човек. Седеше тихо, доливаше чашите със саке или чай и търпеливо чакаше Ямата-сан да си тръгне, след което естествено Гото лягаше с нея. Той несъмнено смяташе, че така повече впечатлява госта си. Какъв глупак: мислеше по-скоро с тестисите си, отколкото с мозъка. Е, това не беше проблем. Ямата щеше да замести мозъка му.

— Точно пред това сме изправени — констатира Ямата направо. Погледът му премина по момичето, отчасти от любопитство, отчасти за да остави Гото с впечатлението, че му завижда за младата любовница. В очите й не се долавяше никакво разбиране. Дали бе толкова глупава, колкото го караше да вярва? Определено беше подмамена да дойде тук съвсем лесно. Дейността й беше доходоносна и от нея се възползваха някои от колегите му. Да уреди Гото с нея (косвено, тъй като Ямата не се виждаше като сводник и просто се погрижи подходящият човек да направи подходящото предложение на тази важна политическа фигура) беше хитър ход, въпреки че личните му слабости бяха известни на мнозина и лесно се забелязваха. Какъв бе американският евфемизъм? „Да водиш някого за носа“? Сигурно означаваше същото, което Ямата направи — рядък случай на изтънчено изразяване за един гайджин.

— Какво можем да сторим? — попита лидерът на опозицията (за момента).

— Имаме две възможности. — Ямата направи пауза и хвърли пак поглед към момичето. Щеше му се Гото да я освободи. В крайна сметка ставаше дума за изключително деликатен въпрос. Вместо това Гото погали русите й коси и тя се усмихна. Е, поне не беше я разсъблякъл преди пристигането му, както направи преди няколко седмици. Ямата бе виждал гърди и преди, дори големи бели гърди, а и не беше в неведение за нещата, които Гото правеше с нея.

— Тя бъкел не разбира — каза политикът със смях.

Кимба-чан се усмихна и изражението привлече вниманието на Ямата. Споходи го обезпокоителна мисъл: дали тя просто реагираше учтиво на смеха на господаря си, или имаше нещо друго? На колко години бе това момиче? Вероятно на двадесет, ала той нямаше опит в преценяването на възрастта на чужденци. Тогава си спомни още нещо: родината му от време на време осигуряваше женска компания на гостуващи чуждестранни сановници, както правеше и Ямата за бизнесмени. Корените на тази практика бяха дълбоко в историята с цел да се улеснят потенциалните сделки (един мъж, задоволен от опитна куртизанка, рядко би бил неприятен на събеседниците си) и същевременно, защото често заедно с коланите мъжете развързваха и езиците си. За какво си говореше Гото с това момиче? На кого би могла да докладва тя? Внезапно фактът, че сам уреди връзката, спря да му се струва толкова хитър ход.

— Моля те, Хироши, угоди ми само този път — предложи Ямата разумно.

— Е, добре. — Той продължи на английски: — Кимба-чан, приятелят ми и аз трябва да поговорим насаме няколко минути.

Ямата забеляза, че обноските й бяха достатъчно добри, за да не възрази гласно, но по лицето й се изписа нескрито разочарование. Значеше ли това, че е обучена да не реагира или че е обучена да се държи като нехайно момиче? И имаше ли значение, че я отпратиха? Щеше ли Гото да й разкаже всичко? Беше ли го омаяла дотам? Не знаеше, а в този момент незнанието му се видя опасно.

— Обичам да чукам американки — каза Гото вулгарно, след като вратата се плъзна и се затвори зад нея. Странно. При целия му изтънчен език точно на тази тема той говореше като някой от улицата. Това явно му бе голяма слабост и като такава беше тревожна.

— Радвам се да го чуя, приятелю, понеже скоро ще имаш възможност да го зачукаш на всички американци — отвърна Ямата, като си взе някои бележки.