Том Клэнси - Дълг на честта

Един час по-късно Чет Номури отмести поглед от автомата за пачинко 26 26 Японска хазартна игра на принципа на вертикалните флипери. — Б.пр. и видя появяването на Ямата. Както обикновено, освен с шофьор той разполагаше и с друг човек, много по-сериозен на вид — несъмнено бодигард или някакъв друг вид охрана. Номури не знаеше името му, но неговите функции бяха съвсем очевидни. Въпросният дзайбацу му каза нещо накратко, ала нямаше начин да се разбере какво. Сетне и тримата се качиха в колата и потеглиха. Гото се показа след час и половина, ободрен както винаги. В този момент Номури престана да играе на флипера и се премести по-надолу в пресечката. Още тридесет минути, и излезе онова момиче, Нортън. Този път Номури вървеше пред нея, свиваше някъде и я изчакваше да го настигне. „Добре“ — помисли си след пет минути. Сега беше сигурен, че знае в коя сграда живее. Тя си купи нещо за ядене и го внесе вътре. Чудесно.

— Добр утро, МП. — Райън току-що се връщаше от сутрешното съвещание с президента. Всяка сутрин той преглеждаше докрай за тридесет-четиридесет минути докладите от различните държавни органи за сигурност, след което представяше данните в Овалния кабинет. Тази утрин отново съобщи на шефа си, че на хоризонта не се задаваше нищо обезпокоително.

— САНДАЛОВО ДЪРВО — започна тя, за да го предразположи.

— Е, и какво? — попита Джак и се отпусна в стола.

— Хрумна ми една идея и я осъществих.

— Каква? — полюбопитства съветникът по националната сигурност.

— Наредих на Кларк и Чавес да активизират отново БОДИЛ, старата мрежа на Лялин в Япония.

Райън премигна.

— Искаш да ми кажеш, че никой не е…

— Той се занимаваше предимно с търговски въпроси, а при нас излезе онази административна заповед. Не помниш ли?

Джак се въздържа да не измърмори. Някога БОДИЛ служеше добре на Америка, и то не чрез търговски шпионаж.

— Добре, и какво е положението?

— Такова. — Госпожа Фоли му подаде една-единствена печатна страница с около петстотин отделни думи.

Райън вдигна очи след първия параграф.

— Истинска паника в ММТП?

— Така казва човекът. Продължавай.

Джак взе една химикалка и я задъвка.

— Добре, какво друго?

— Дяволски сигурно е, че правителството им ще падне. Докато Кларк е говорел с този мъж, Чавес е приказвал с друг. Държавният департамент би трябвало да го открие след ден-два, но, изглежда, този път ние сме първи.

Тук Джак се наведе напред. Не беше кой знае каква изненада. Брет Хансън ги предупреди за тази възможност. Фактически Държавният департамент бе единствената институция, отнасяща се подозрително към Реформения търговски декрет, макар че опасенията му си останаха за пред правителството.

— Има и още, нали?

— Ами да, има още. Добре, попаднахме на изчезналото момиче. Изглежда, е Кимбърли Нортън, със сигурност има връзка с Гото, а той ще бъде следващият министър-преседател — довърши тя с усмивка.

Всъщност нямаше нищо смешно, разбира се, макар че зависеше от гледната точка, нали? Сега Америка разполагаше с нещо, което да използва в случая с Гото, а той, изглежда, щеше да е следващият премиер. Не беше съвсем лошо…

— Продължавай — нареди Райън.

— Имаме избор: да й предложим безплатен билет за вкъщи или можем да…

— МП, отговорът е не. — Райън затвори очи. Бе мислил по въпроса. Преди той беше човекът с безпристрастния поглед, ала видя снимка на момичето и въпреки че за кратко се опита да запази непредубедеността си, тя трая само докато се върна у дома и погледна децата си. Може би това бе недостатък, тази негова неспособност да планира използването на човешкия живот за подпомагане целите на родината му. Ако беше така, съвестта му нямаше да възрази срещу тази слабост. Освен това… — Да не би някой да си мисли, че тя може да действа като обучен шпионин? За бога, тя е едно объркано момиче, избягало от дома, защото получавало кофти бележки в училище.

— Джак, работата ми е да създавам възможности, забрави ли? — Разбира се, всяко правителство в света го правеше, даже и Америка в тези напредничави, феминизирани времена. Всеки твърдеше, че те са добри момичета, обикновено интелигентни, а много от тях и секретарки на държавна служба, които иначе работеха именно за тайните служби и изкарваха добри пари, служейки на правителството си. Райън изобщо не бе уведомен официално за операцията и искаше нещата да си останат така. Бъдеше ли уведомен официално и не възразеше ли, тогава какъв човек щеше да е? Толкова много хора смятаха, че висшите държавни служители са просто аморални роботи, които правят необходимото без угризения и без да ги измъчва съвестта. Може би някога е било вярно, възможно е все още да е за мнозина, но този свят бе различен, а и Джак Райън беше син на полицай.