Том Клэнси - Дълг на честта

— Рой, зная, че сме работили заедно десет години, но ако гласувам против РТД, аз съм мъртъв, не разбираш ли? Мъртъв. Дълбоко в земята, с дървен кол през сърцето. Ще ме върнат в Чикаго да изнасям тъпи семинари за правителствени машинации и за това как се продава власт на онзи, който предложи най-висока цена. — „Може би дори ще свърша като теб“ — не добави сенаторът. Нямаше нужда, думите му бяха съвсем недвусмислени. Мисълта не бе приятна. Бе на Хълма от почти дванадесет години и тук му харесваше. Харесваше колегите, начина на живот, привилегиите за паркиране, безплатните самолетни билета до дома му в Илинойс, обичаше и да се отнасят към него като към „някой“ навсякъде, където отидеше. Вече беше член на клуба „Вторник и четвъртък“ и се връщаше у дома със самолет всеки четвъртък вечерта, за да запълни уикенда с безкрайни речи пред местните „Лосове“ и ротарианските клубове, да се появи на срещите на родителско-учителските дружества, да прерязва лентата на всяка нова пощенска централа, за която е успял да изкопчи пари, а вече и да води кампанията си точно толкова усърдно, колкото в началото, когато искаше да получи тази проклета длъжност. Нямаше да е приятно, ако се наложеше да премине през тези неща отново. Още по-малко щеше да му е приятно да го прави със съзнанието, че е чиста загуба на време. Трябваше да гласува за Реформения търговски декрет. Нима Рой не го знаеше?

— Зная това, Ърни. Но трябва да получа нещо — настояваше лобистът. Не беше като да работиш на Хълма. Канцеларията му бе същата по големина, ала този път не се издържаше от данъци. Сега наистина трябваше да се потруди. — Винаги съм ти бил приятел, нали?

Това всъщност не бе въпрос. Беше констатация, служеща едновременно като косвена заплаха и като обещание. Ако сенатор Грийнинг не склонеше на нещичко, тогава може би Рой щеше да се срещне, отначало тихомълком, с един от неговите опоненти. А по-вероятно и с двамата. Сенаторът знаеше, че за него не е проблем да работи за двете страни в каквато и да е област. Рой спокойно би могъл да зачеркне Ърнест Грийнинг като безнадеждно начинание и да започне да се подмазва пред някой от двамата възможни заместници. Пари за посев, така да се каже, нещо, което в перспектива щеше да даде резултат, понеже японците ги биваше да мислят в перспектива. Всички го знаеха. От друга страна, ако им подшушнеше нещо сега…

— Слушай, не е възможно да променя гласа си — повтори сенаторът Грийнинг.

— Ами предложение за изменение на закона? Имам една идея, която би могла…

— Няма начин, Рой. Виждаш как парламентарните комисии са се захванали с въпроса. По дяволите, в този момент председателите заседават в Булфедърс и уреждат последните подробности. На твоите приятели трябва да им стане ясно, че наистина ни бе оказан хубавичък натиск.

— Нещо друго? — попита Рой Нютън почти без да показва личното си нещастие. „Боже мой, да ми се наложи да се върна в Синсинати, за да практикувам пак право!“

— Ами нищо съществено — отговори Грийнинг, — но има няколко интересни неща от другата страна на реката.

— Като например? — поинтересува се Нютън. „Само това ми трябва“ — помисли си той. Обичайните тъпи клюки. Беше забавно, докато течаха шестте му мандата, обаче не и…

— Възможно е да се разгледа обвинение срещу Ед Килти.

— Шегуваш се — промълви лобистът и зъбните колела на мозъка му спряха. — Не ми казвай, че пак са го пипнали със свален цип.

— Изнасилване — отвърна Грийнинг. — Няма майтап, изнасилване. ФБР работи по случая от известно време. Познаваш ли Дан Мъри?

— Галеното кученце на Шоу?

Сенаторът кимна.

— Същият. Той уведоми парламентарния трибунал, но тогава избухна тази търговска паника и президентът му наложи запор. Самият Килти още не знае, поне не знаеше до миналия петък, толкова затегнат е контролът, но старшата ми правна съветничка е сгодена за шефа на канцеларията на Сам Фелоус, а новината наистина е твърде хубава, за да се премълчи, нали?

„Старата вашингтонска история“ — помисли си Нютън със самодоволна усмивка. — „Знаят ли го двама души, вече не е тайна.“

— Сериозно ли е?

— Според слуховете Ед Килти е загазил здравата. Мъри се изрази съвсем ясно. Иска да тикне игривия Еди зад решетките. Замесен е и смъртен случай.

— Лиса Беринджър! — Ако имаше нещо, в което един политик го бива, то бе помненето на имена.

Грийнинг кимна.

Нютън едва не подсвирна, ала като бивш член на Конгреса той трябваше да приема такива неща инертно.