Том Клэнси - Дълг на честта

— Нищо чудно, че иска случаят да се запази в тайна. Заглавната страница не е достатъчно голяма, нали?

— Там е проблемът. Това няма да повлияе на приемането на законопроекта, хм, може би, но на кого му трябват усложнения? РТД, също и пътуването до Москва. И така… Според тайните сведения ще бъде оповестено след завръщането му от Русия.

— Той оставя Килти на произвола на съдбата.

— Роджър никога не го е харесвал. Взе Ед на палубата, защото чатка законодателството, забрави ли? На президента му трябваше някой, който познава системата. Е, от каква полза ще му е сега, даже да го обявят за чист? Ще бъде и голяма спънка за кампанията. От политическа гледна точка е съвсем логично да го изхвърлят през борда веднага, нали така? Или поне веднага щом се погрижат за другия проблем.

„Това е интересно — помисли си Нютън и се умълча за секунда-две. — Не можем да спрем декрета. От друга страна, какво ще стане, ако можем да опетним президентския мандат на Дърлинг? Това може да ни донесе ново правителство за нула време, а при правилно ръководене едно ново правителство…“

— Добре, Ърни, все е нещо.

Трябваше да има речи. По-лошо, трябваше да има много речи. За въпрос от такава величина всички четиристотин тридесет и пет членове от всичките четиристотин тридесет и пет окръга трябваше да се изявят пред камерите.

Представителка на Северна Калифорния доведе Уил Снайдер, чиито ръце все още бяха бинтовани, и се постара той да седне на някой от предните редове в залата. Това й даде възможността да посочва избирателя си, да възхвалява смелостта му до небето, да слави организираното работничество за благородството на синдикалните му членове и да внесе предложението Снайдер да получи официално награда от Конгреса за героичната си постъпка.

След това един конгресмен от източен Тенеси отправи подобно хвалебствие към пътната полиция на своя щат и към научните възможности на Националната лаборатория в Оук Ридж. Щяха да бъдат раздадени много помощи в резултат на тези закони и Националната лаборатория щеше да получи още няколко милиона. Бюджетната комисия на Конгреса вече пресмяташе държавния данък, който щеше да се натрупа от нарасналата американска автомобилна продукция, и конгресмените отделяха слюнки като кучетата на Павлов при задействането на звънец.

Един представител на Кентъки се измъчи, докато изясни, че „Креста“ е до голяма степен автомобил американско производство и че ще стане още повече такъв, след като допълнителните американски части бъдат включени в конструкцията (това вече бе уредено след отчаян и естествено неуспешен опит на корпоративното ръководство за изглаждане на разногласията), и че се надява никой да не обвини работниците от неговия окръг за трагедията, станала в края на краищата не заради американски елементи. Той им напомни, че заводът в Кентъки е най-ефективната автомобилна фабрика в света и както изтъкна с възторг, пример за начина, по който Америка и Япония могат и трябва да си сътрудничат! Сам щял да подкрепи този законопроект единствено защото бил начин това сътрудничество да стане по-вероятно. Колегите му пък си помислиха, че играта му на двата фронта е възхитителна.

Нещата вървяха в този дух. Хората, които редактираха „Внезапна проверка“ (местния вестник, отразяващ работата на Хълма), се чудеха дали някой изобщо ще се осмели да гласува против Реформения търговски декрет.

— Вижте — обърна се Рой Нютън към най-важния си клиент. — Ще преглътнете едно поражение, разбирате ли? Никой не може да го промени. Ако щете, наречете го лош късмет, но стават такива гадости.

Именно тонът учуди събеседника му. Нютън се държеше почти безочливо. Той изобщо не се извиняваше за тоталния си неуспех да промени нещата, за което му беше платено и което обеща, че може да направи, когато го назначиха в лобито на „Обединена Япония“. Беше непристойно един продажник да говори така с благодетеля си, но човек не можеше да разбере американците: ти им даваш пари, за да свършат работа, а те…

— Случват се обаче и други неща и ако имате търпението да погледнете в по-голяма перспектива — фразата „голяма перспектива“ вече бе изпробвана и Нютън беше благодарен, че клиентът му владееше езика достатъчно добре, за да долови разликата, — могат да се обмислят и други възможности.

— И какви може да са те? — попита язвително Биничи Мураками. Беше страшно развълнуван и по изключение си позволи да покаже гнева си. Просто му дойде много. Пристигна във Вашингтон с надеждата, че ще може лично да се изкаже против този пагубен закон, но вместо това се оказа обсаден от репортери, чиито въпроси само му показаха ясно безсмислието на задачата му. По тази причина той отсъства от дома седмици наред въпреки всички настойчиви молби да се върне в Япония за някаква спешна среща с приятеля му Козо Мацуда.