Том Клэнси - Дълг на честта

Телохранителят понечи да тръгне след него. В Япония би могъл да залепи този „бакаяро“ за земята. Щяха да повикат полицай и глупакът щеше да бъде арестуван, ала бодигардът знаеше, че е на чужда територия, и се спря, след което се обърна да види дали всичко не е било нагласено, за да отвлече вниманието му от по-сериозна атака. Забеляза, че работодателят му стои като истукан. Лицето му първо бе замръзнало от шока, а сетне от обидата, докато от скъпия му английски костюм капеше половин литър евтина, безвкусна американска бира. Без да каже нищо, Мураками се качи в чакащата кола, която потегли към вашингтонското национално летище. Телохранителят, не по-малко унизен, зае мястото си отпред в колата.

Като човек, спечелил всичко в живота с качествата си и помнещ живуркането в зеленчуковата ферма с размери на пощенска марка, като човек, учил по-усърдно от всеки друг, за да преуспее и да завоюва място в Токийския университет, започнал от дъното и проправил сам пътя си към върха, Мураками често отправяше съмнения и критики към Америка, но се бе смятал за честен и разумен участник в търговските действия. Както се случва твърде често в живота обаче, нещо нищожно щеше да промени възгледите му.

„Те наистина са варвари“ — каза си, докато се качваше на борда на чартърния си самолет за полета до Ню Йорк.

— Министър-председателят ще падне — съобщи Райън на президента горе-долу по същото време няколко преки по-нататък.

— Сигурно ли е?

— По-сигурно не може да бъде — отговори Джак и зае мястото си. — Имаме двама агенти там, работят по една задача. Това е, което им казват хората.

— Държавният департамент още не ме е уведомил — възрази Дърлинг някак невинно.

— Господин президент, хайде стига — каза Райън, който държеше някаква папка в скута си. — Знаете, че това ще доведе до някои сериозни усложнения. Знаете също, че Кога се държи на коалиция, сключена от шест различни фракции, и че няма да мине много време, преди тя да се взриви под него. — „И под нас“ — не добави той.

— Добре. И какво от това? — отбеляза Дърлинг, който бе получил пак данни от обновена предизборна анкета същия ден.

— Ами най-вероятно е да го замени Хироши Гото. Той не ни обича много. Никога не ни е обичал.

— Той говори наперено и на едро, но онзи единствен път, когато се срещнахме, изглеждаше като типичен самохвалко. Слаб, суетен, без никаква тежест.

— И още нещо. — Райън информира президента за един от непредвидените резултати от операция САНДАЛОВО ДЪРВО.

При други обстоятелства Роджър Дърлинг вероятно би се усмихнал, ала си имаше Ед Килти, седящ на по-малко от тридесет метра от него.

— Джак, толкова ли е трудно за един мъж да не чука наляво и надясно зад гърба на жена си?

— За мен е съвсем лесно — отвърна Джак. — Женен съм за хирург, нали помните?

Президентът се разсмя, после стана сериозен.

— Можем да използваме това срещу онзи мръсник, нали?

— Да, сър. — Нямаше нужда да казва, макар и възможно най-предпазливо, че като се прибавеше катастрофата край Оук Ридж, случаят спокойно можеше да разпали пожара на общественото недоволство. Самият Николо Макиавели 27 27 Николо Макиавели (1469–1527) — флорентински политически деец и писател. — Б.пр. бе предупредил да не се прави такова нещо.

— Какво смятаме да правим с тази Нортън? — поинтересува се Дърлинг.

— Кларк и Чавес…

— Същите, които пипнаха Корп, нали?

— Точно те, сър. В момента са там. Искам да се срещнат с момичето и да й предложат безплатно връщане у дома.

— Ще бъде ли разпитана, щом се върне?

Райън кимна.

— Да, сър.

Дърлинг се усмихна.

— Харесва ми. Добра работа.

— Господин президент, получаваме каквото поискаме, може би дори малко повече — предупреди той. — Китайският пълководец Сун Дзъ бе написал някога, че винаги трябва да оставяш на врага си изход… и че не бива да риташ дълго падналия враг.

— В сто и първи полк ни учеха да ги избиваме всички и да броим телата. — Президентът се ухили. Всъщност му доставяше удоволствие, че на този пост Райън бе достатъчно защитен, та свободно да предлага безвъзмездни съвети. — Това не е по твоята част, Джак. Няма връзка с националната сигурност.

— Така е, сър. Зная. Вижте, преди няколко месеца се занимавах със сделки и пари. Все пак разбирам малко от международната търговия.

Дърлинг прие аргумента с кимване.

— Добре, продължавай. Не е като да получавам съвет от някой безразсъден инвеститор, така че май трябва да те чуя.