Том Клэнси - Дълг на честта

Другият служебен самолет на Ямата беше също реактивен G-IV и щеше да е много зает. Първият полет бе до Ню Делхи. Престоя на земята едва два часа, след което пое източен курс.

— Прилича на промяна в курса — отбеляза оперативният командир на флотилията. — Отначало помислихме, че просто извършват някакви разгънати въздушни операции, обаче вече всичките им самолети са във въздуха и…

Адмирал Дъбро кимна в знак на съгласие, докато гледаше втори монитор в бойния информационен център на самолетоносача. Картината се препредаваше от разузнавателния самолет „Хоукай“ Е-2С. Кръговият строй се насочваше право на юг със скорост осемнадесет възла. Самолетоносачите бяха заобиколени от ескортиращи сили, състоящи се от ракетоносни разрушители и кръстосвачи, а доста по-напред имаше и щит от патрулни разрушители. Всичките им радари работеха, което бе нещо ново. Индийските кораби оповестяваха присъствието си и същевременно създаваха „мехур“, през който никой не можеше да мине без знанието им.

— Мислиш ли, че ни търсят? — попита адмиралът.

— Ако не друго, могат да ни накарат да изберем една от двете оперативни зони. Можем да стоим югозападно или югоизточно от тях, ала ако продължат насам, те явно издават намеренията си, сър.

Дъбро си помисли, че вероятно просто им е писнало да стоят в сянка. Разбираемо. Разполагаха с приличен флот и хора, които не може да не бяха добре запознати със задълженията си след последните няколко месеца. Току-що пак бяха отворили цистерните си и щяха да се заредят с всичкото гориво, нужно им… За какво?

— Разузнаването?

— Нямаме нищо за намеренията им — отвърна капитан Харисън. — Амфибиите им все още не са в действие. Не разполагаме с нищо за онази бригада, която тревожеше разузнавателния ни отдел. Времето беше лошо за сателитни снимки последните няколко дни.

— Проклети разузнавателни бракми — изръмжа Дъбро.

ЦРУ зависеше дотолкова от сателитните наблюдения, та всички се преструваха, че камерите могат да снимат през облаци. Трябваше само да изпратят малко потенциал по суша… Той ли бе единственият, който го осъзнаваше?

Компютърният образ излизаше на гладка стъклена плоскост, нов модел, поставен на кораба едва предишната година. Много по-изчерпателна от досегашните системи, тази предоставяше превъзходни топографски и морски карти, на които електронно се наслагват координатите на кораби и самолети. Красотата й се състоеше в това, че показваше известните ти неща с тънки подробности. Проблемът беше, че не показваше нищо повече, а Дъбро се нуждаеше от по-добри данни, за да вземе решение.

— През последните осем часа те поддържат минимум от четири летящи самолета, покриващи южната зона. По радиуса им на действие заключавам, че са снабдени с ракети за въздушен бой и резервни резервоари с гориво за максимално дълъг полет. Така че можете да го наречете усърдно предварително разузнаване. Индийските хариъри разполагат с новия радар „Блек Фокс“, нашите самолети „Хъмър“ го надушиха. Те правят всичко възможно да ги следят, сър. Моля за разрешение веднага да изтегля хъмърите с още сто и петдесетина километра на юг и да ги оставя да действат прикрито. — Той искаше да каже, че разузнавателните самолети ще бъдат с включени радари само от време на време, а иначе ще следят напредването на индийския флот пасивно, чрез излъчваните от самите индийски радари сигнали.

— Не. — Адмирал Дъбро поклати глава. — Нека се правим на глупави и незаинтересовани известно време. — Той се обърна да провери положението на авиацията си. Разполагаше с достатъчно бойна мощ, за да се справи със заплахата, но не там бе въпросът. Задачата му не беше да срази индийския флот в битка, а да го сплаши така, че да не стори нещо, което Америка намираше за неприятно. Следователно мисията на противника не би могла да е да се бие с американските военноморски сили… Или? Не, това беше прекалено откачено. Сферата на допустимото почти изключваше възможността един много добър индийски командир на флотилия, бил той и с много късмет, да победи някой изключително нещастен и тъп свой американски колега, ала Дъбро нямаше никакво намерение да проверява. По-вероятно бе мисията им да е почти изцяло блъф, също като неговата. Ако можеха да изтикат американския флот на юг, то… Не бяха толкова глупави в крайна сметка, нали? Въпросът беше как да изиграе картите си.

— Принуждават ни да се изложим на риск, Ед. Или поне се опитват. — Дъбро се наведе напред, облегна се с едната ръка на екрана, а с другата започна да показва на картата. — Те сигурно смятат, че сме на югоизток. Ако е така, с преместването си на юг ще могат да ни блокират по-добре, пък и знаят, че вероятно ще поддържаме дистанцията просто за да бъдем извън ударния им обсег. От друга страна, ако подозират истинското ни местоположение, могат да постигнат същото или да ни оставят възможността да заобиколим на северозапад, за да покрием Манарския залив. Това обаче означава да влезем в обхвата на военновъздушните им бази, флотилията им да бъде на юг от нас и единственият ни изход да е право на запад. Не е зле като оперативна идея — призна той. — Командирът на бойната група още ли е Чандраската?