Том Клэнси - Дълг на честта

Оперативният командир на флотилията кимна.

— Тъй вярно, сър. Върна се, след като за кратко беше без работа. Той фигурира в британските списъци. Казват, че не бил глупав.

— Засега май съм съгласен. Каква според теб е информацията им за нас?

Харисън сви рамене.

— Знаят от колко време стоим тук и сигурно са наясно колко сме изтощени. — Той имаше предвид както хората, така и корабите. Сега всеки кораб от оперативната група имаше проблеми с материалната част. Всички бяха снабдени с резервни части, но корабите не можеха да останат в открито море дълго време без ремонт. Ръждата от соления въздух, постоянното движение и блъскане на ветрове и вълни, както и прекомерното използване на съоръженията показваха, че корабните системи не могат да траят вечно. После трябваше да се вземат предвид и хората. Мъжете и жените вече бяха уморени от твърде дългото плаване. Нарасналите им задължения по поддръжката ги изтощаваха още повече. Често спрягана сега фраза във войската за тези навързани проблеми бе „предизвикателство за командването“ — учтив израз, означаващ, че офицерите, командващи корабите и екипажа, понякога сами не знаеха какво, по дяволите, трябва да правят.

— Знаеш ли, Ед, руснаците поне бяха предвидими. — Дъбро стоеше като истукан, гледаше надолу и съжаляваше, че вече се е отказал от лулата си. — Добре, да се посъветваме по телефона. Кажи на онези във Вашингтон, че, изглежда, те май предприемат някакъв ход.

— Значи се срещаме за пръв път.

— Удоволствието е мое, сър. — Компютърният инженер Чък Сърлс знаеше, че костюмът с жилетка и изисканата му прическа изненадаха събеседника му. Той протегна ръка и килна глава по начин, който предполагаше, че ще се приеме като уместен поздрав от благодетеля му.

— Според хората ми вие сте много талантлив.

— Ласкаете ме. Работих над това няколко години, а вероятно имам и някакъв талант. — Сърлс бе обогатил знанията си за Япония.

„Много е алчен — помисли си Ямата, — но има добри маниери.“ Щеше да се погрижи за това. Общо взето, всичко беше щастлива случайност. Купи фирмата му преди четири години, остави на работа тогавашното ръководство, както обикновено правеше, и после откри, че истинският мозък на екипа е същият този човек. Поставеният от Ямата-сан администратор го уведоми, че Сърлс е най-изобретателният магьосник, който е виждал, и макар че постът на американеца не се промени, не можеше да се каже същото за заплатата му. А след това, преди няколко години, Сърлс споменал, че работата започва да му омръзва…

— Значи всичко е подготвено?

— Да, сър. Първоначалното подобряване на софтуера стана преди месеци. Страшно го харесаха.

— Ами…

— Великденското яйце, господин Ямата. Така го наричаме.

Райзо никога не бе срещал този израз. Поиска обяснение и го получи… но за него то нямаше смисъл.

— Трудно ли е за осъществяване?

— Това е най-хитрата част — рече Сърлс. — Свързано е с акциите на две компании. Ако „Дженеръл мотърс“ и „Мерк“ минат през системата със стойностите, които съм задал, два пъти и в една и съща минута, яйцето се измътва, но единствено в петъчен ден, както наредихте, и само ако петминутният отрязък влиза в правилния час.

— Искате да кажете, че това може да стане случайно? — попита Ямата с известна изненада.

— На теория да, обаче задействащите стойности на акциите са далеч от сегашните борсови цени и шансът всичко това да се случи едновременно е някъде едно на тридесет милиона. Ето защо избрах този метод за измътване на яйцето. Направих компютърно проучване на търговските тенденции и…

Друг проблем при сребролюбците бе, че никога не можеха да се въздържат да не изтъкнат колко са надарени. Въпреки че в този случай сигурно беше вярно, на Ямата му костваше много усилия, за да изслуша докрай трактата. Все пак го направи. Добрите обноски го изискваха.

— Ами личните ви приготовления?

Сърлс само кимна. Полетът до Маями. Полетите с прекачвания до Антигуа през Доминика и Гренада, всичките с различни имена на билетите, платени с различни кредитни карти. Имаше вече нов паспорт, нова самоличност. Беше си набелязал едно имение на Карибските острови. Щеше да му отнеме цял ден, ала след това щеше да отиде там, откъдето планираше никога да не се върне.

Що се отнасяше до Ямата, той нито знаеше, нито искаше да узнае какви са плановете на Сърлс. Ако бяха в телевизионна драма, би се разпоредил животът на този човек да приключи, но това щеше да е опасно. Винаги съществуваше възможността в гнездото да има повече от едно яйце, нали? Да, не можеше да е другояче. Освен това не биваше да се забравя честта. Цялата тази рискована постъпка бе въпрос на чест.