Том Клэнси - Дълг на честта

Динг се зае с разчитането на погледа на Ишии. В известен смисъл бе забавно. Първо се четеше объркване, след което почти се чу завъртането на очните ябълки, когато паролата проряза ума му като смъртоносен удар на рапира. Очите на Сасаки се впериха в тези на Кларк, а после забеляза, че всъщност Динг осъществяваше визуалния контакт.

„Точно така. Отново си в играта, приятелче!“

— Ами въпросът е в контраста, нали разбирате — обясни рекламният агент. — Имате приятния образ на привлекателни жени, правещи нещо… ъъ, женствено, май така беше думата. А накрая виждате, че те са проститутки, които не могат да избягат от…

— Затвора — продължи Ишии, внезапно изтрезнял. — Не могат да избягат от онова, което вършат. Изведнъж обстановката и образът вече изобщо не са толкова приятни, колкото изглеждат.

— О, да — съгласи се Кларк с усмивка. — Сега звучи напълно логично. Благодаря ви. — Приятелско кимване потвърди важния урок.

„Дяволско спокойствие има господин К.“ — помисли си Чавес. Тази игра на шпиони си имаше своите плюсове. Той почти съжали Ишии, ала тъпото копеле беше предавало родината си и преди, така че сега нямаше смисъл да лее сълзи за него. Аксиомата в ЦРУ е проста, макар и малко жестока: предател веднъж, значи предател завинаги. Странно, съответният афоризъм на ФБР беше дори по-жесток. Федералните обикновено бяха толкова добросъвестни и чисти. „Нищожество веднъж, значи нищожество завинаги.“

— Възможно ли е? — попита Мураками.

— Възможно ли? Това е детска игра.

— Но последствията… — Ямата явно мислеше със замах, ала…

— Последствията са прости. Съсипването на тяхната икономика ще им попречи да построят фабриките, нужни, за да заместят продуктите ни. Потребителите им ще се възстановят от първоначалния шок и тъй като ще се нуждаят от продукти, които собствените им корпорации не могат да произведат, те пак ще ги купуват от нас. — Ако Биничи си мислеше, че ще чуе цялата история, проблемът си беше негов.

— Не мисля. Подценяваш гнева на американците от този злощастен инцидент. Трябва да вземеш предвид и политическата страна…

— С Кога е свършено. Това е решено — прекъсна го студено Ямата.

— Значи Гото? — попита Мураками. Думите му не приличаха на въпрос. Той следеше родната си политическа сцена както всеки друг.

— Разбира се.

Последва гневен жест.

— Гото е глупак. Където и да отиде, просто следва пениса си. Не бих му поверил и фермата на баща си.

— Можеш да кажеш същото за всеки от тях. Кой ръководи в действителност страната ни? Какво повече бихме могли да искаме от един премиер, Биничи? — попита Райзо с весел смях.

— Те също имат такъв тип в правителството си — отбеляза Мураками мрачно, докато си наливаше щедро още „Чивас“ и се чудеше за какво в действителност говореше събеседникът му. — Никога не съм го срещал, но, изглежда, е свиня.

— Кой е той?

— Килти, вицепрезидентът им. Знаеш ли, „почтеният“ им президент пък го прикрива.

Ямата се облегна в стола си.

— Не разбирам.

Мураками му разказа подробно. Домакинът забеляза, че уискито хич не пречеше на паметта му. Е, макар да бе предпазлив човек и често да проявяваше прекомерна щедрост в сделките си с чужденци, той беше един от истинските другари на Ямата и въпреки че често имаха разногласия, те искрено се уважаваха.

— Интересно. Какво ще предприемат хората ти?

— Мислят по въпроса — отговори Биничи и красноречиво изви вежди.

— Доверяваш се на американци за такова нещо? В най-добрия случай те са ронин 28 28 Самурай във феодална Япония, загубил господаря си и принуден да се скита, често като разбойник. — Б.пр. , а сам знаеш какви са най-лошите… — Тук Ямата-сан замълча и обмисли информацията по-обстойно за няколко секунди. — Приятелю мой, щом американците могат да свалят Кога…

Мураками наведе глава за миг. Миризмата на лиснатата бира бе по-силна от всякога. Какво нагло улично създание! В тази връзка какво да се каже за наглостта на президента? Той можеше да парализира цяла страна със своето тщеславие и очевидно престорен гняв. За какво? Всичко на всичко заради една катастрофа. Не пое ли компанията отговорността с достойнство? Не обеща ли да се погрижи за оцелелите?

— Предлагаш голямо и опасно нещо, приятелю.

— Още по-опасно е да не направим нищо.

Мураками се замисли за миг над думите му.

— Какво ще поискаш от мен?

— Подробностите около Килти и Дърлинг ще са добре дошли.

Това отне само няколко минути. Биничи проведе един разговор и информацията се получи по безопасния факс в апартамента на Ямата. Помисли си, че Райзо може би ще успее да я оползотвори добре. След един час колата му го откара на международното летище „Кенеди“, където той взе полет на японските авиолинии за Токио.