Том Клэнси - Дълг на честта

Заводът за авточасти „Диърфийлд“ водеше преговори с всяка японска автомонтажна компания и Нагумо знаеше, че предложените условия от масачузетската фабрика щяха да са изключително щедри, но той също разказа на външното министерство американската поговорка за затварянето на вратата на обора, след като конят избяга. Изобщо нямаше да се изтълкува като покриване на щетите, а само като допълнително признаване на вината, което в американската правна атмосфера беше погрешният ход.

Мина известно време, преди новината да проникне в съзнанието на сънародниците му. Колкото и кошмарна да беше катастрофата, тя изглеждаше незначителна и телевизионните коментатори от Ен Ейч Кей използваха инцидента с „Боинг“ 747, за да покажат, че такива неща се случваха и че някога Америка бе причинила нещо подобно по характер, ала много по-страховито по размери на гражданите на тази страна. В американските очи обаче японският пример изглеждаше по-скоро като оправдание, отколкото като сравнение и американските граждани, застанали на тяхна страна, бяха хора, за които се знаеше, че фигурират в японските ведомости. Всичко се разпадаше. Вестниците публикуваха списъци с бивши правителствени служители, минали на японска служба, като отбелязваха трудовата им квалификация и предишните им заплати и ги сравняваха с това какво правят сега и за колко. „Продажници“ бе най-мекото определение за тях. „Предател“ беше по-често използван епитет, особено от организираното работничество и от всеки член на Конгреса, на когото му предстояха избори.

Тези хора не приемаха никакви доводи.

— Какво ще стане, Крис?

Кук остави питието си на масата, като преценяваше собственото си положение и оплакваше удивително лошо подбраното от него време. Вече бе започнал да орязва всичко, което го връзваше. Трябваше да изчака още няколко години, за да получи пълна пенсия — направи изчисленията преди няколко месеца. Сейджи му даде да разбере миналото лято, че сегашният му цялостен доход ще се учетвори като начало, че работодателите му силно вярваха в пенсионното осигуряване и че той няма да загуби държавния си пенсионен влог, нали? И така, Кук започна да действа. Говореше грубо с прекия си началник, на когото докладваше, не криеше от другите, че според него търговската политика на страната му се съставяше от идиоти, като съзнаваше, че възгледите му ще стигнат и до по-висшестоящите. Поредица от вътрешни доклади, казващи едно и също нещо с премерен бюрократичен стил. Трябваше да нагласи нещата така, че напускането му да не бъде изненада и да изглежда по-скоро обосновано от принципи, отколкото от безгранични печалби. Проблемът бе, че по този начин той сполучливо приключи кариерата си. Никога повече нямаше да го повишат и ако останеше в Държавния департамент, в най-добрия случай можеше да се окаже разпределен в някое посолство в… да речем, Сиера Леоне, освен ако не намерят по-безперспективно място. Може би в Екваториална Гвинея. Насекомите там бяха повече.

„Хванал си се на хорото“ — каза си Кук, пое дълбоко въздух и като размисли, отпи още от чашата си.

— Сейджи, този път ще трябва да погледнем нещата в перспектива. РТД — не можеше да произнесе Реформен търговски декрет, не и тук — ще бъде приет след по-малко от две седмици и президентът ще го подпише. Проучвателните комисии на Министерството на правосъдието и на Търговското вече се формират. Естествено, Държавният департамент също ще участва. Изпратихме телеграми до няколко посолства, за да получим копия на различни търговски закони от цял свят…

— Не само на нашите? — учуди се Нагумо.

— Ще сравнят вашето законодателство с тези на други страни, с които търговските ни отношения са… по-малко спорни в момента. — В крайна сметка трябваше да си мери приказките. Нуждаеше се от този човек. — Идеята е да им дадем нещо, с което, ъъ, да сравнят вашите закони. Както и да е, докато уредим това, ще мине известно време, Сейджи. — „Което като цяло не е лошо“ — заключи Кук. В края на краищата това даваше гаранция за работа, ако или когато той преминеше от един работодател към друг.

— Ти ще бъдеш ли част от проучвателната комисия?

— Вероятно да.

— Помощта ти ще е безценна, Крис — промълви тихо Нагумо, като вече мислеше бързо. — Мога да ти помогна в тълкуването на законите ни… Прикрито, разбира се — добави той, като сграбчи подадената му сламка.

— Всъщност не възнамерявах да остана в Държавния департамент още дълго, Сейджи — отбеляза Кук. — Хвърлили сме око на една нова къща и…