Том Клэнси - Дълг на честта

— Накрая просто не успяват, нали? — попита той партньора си, след като един час надзърта през рамото му. Динг четеше бавно и поглъщаше думите една по една. Е, това бе учебен материал, нали?

— Много умно, Джон! — Чавес вдигна поглед от своите листове с бележки и се протегна, което беше по-лесно за неговата дребна фигура, отколкото за Кларк. — Професор Алфър иска да открия за моята дисертация три-четири съдбоносни грешки: лоши решения и тем подобни. Както виждаш, нещата са по-сложни. Трябвало е, хм, един вид да излязат от телата си, да се обърнат и да разберат каква е цялата работа, но тъпите педали не са знаели как да го направят. Не са могли да бъдат обективни. А другото нещо е, че нищо не са обмисляли докрай. Имали са всички тези велики тактически идеи, ала никога не са се оглеждали, за да видят докъде ще ги доведе всичко. Знаеш ли, мога да разпозная гафовете, да ги облека хубавичко, точно както тя иска, но ще бъде глупаво, Джон. Проблемът не е бил в решенията. Проблемът е бил в хората, които са ги вземали. Те просто не са били достатъчно големи за нещата, които са вършели. Просто не са били достатъчно далновидни, а пък народът затова им е плащал! — Чавес разтри очи, благодарен за разсейването. Четеше и учеше от единадесет часа, с кратки почивки само за храна и посещения на тоалетната. — Имам нужда да потичам няколко километра — измърмори той, също отегчен от полета.

Джон погледна часовника си.

— Остават четиридесет минути. Вече започнахме да се спускаме.

— Мислиш ли, че днес големите клечки са по-различни? — попита Динг уморено.

Кларк се засмя.

— Моето момче, кое е единственото в живота, което никога не се променя?

Младият агент се усмихна.

— Да, а другото е, че винаги хора като нас опират пешкира, когато „големите“ се издънят. — Той стана и се отправи към тоалетната, за да си умие лицето. Като се гледаше в огледалото, бе доволен, че ще останат за ден в една сигурна къща на ЦРУ. Имаше нужда да се умие, обръсне и да се отпусне, преди да приеме фалшивата си самоличност. Може би щеше да нахвърля и някои уводни бележки за дисертацията си.

Кларк погледна през прозореца и видя корейски пейзаж, осветен от розовата, рехава светлина на разпукващата се зора. Младежът се правеше на интелектуалец пред него. Това стигаше, за да го накара да обърне лицето си към пластмасовия прозорец и да се ухили изтощено и със затворени очи. Хлапето беше доста умно, но какво щеше да стане, когато напишеше в дисертацията си за магистърска степен „тъпите педали не са знаели как да го направят“? В края на краищата говореше за Гладстон и Бисмарк. Това го накара така да се разсмее, че започна да кашля поради сухия въздух в самолета. Отвори очи и видя как партньорът му изниква от тоалетната на първа класа. Динг едва не се блъсна в една от стюардесите и макар че й се усмихна учтиво и отстъпи встрани, за да я пусне да мине, той не я проследи с поглед. Не направи онова, което мъжете обикновено правеха, когато някой е толкова млад и привлекателен. Явно мисълта му се бе спряла на друга жена. „Проклятие, нещата стават сериозни!“

Мъри едва не избухна:

— Не можем да направим такова нещо сега! По дяволите, Бил, имаме всичко на разположение и е дяволски сигурно, че информацията ще изтече, а това не е честно дори спрямо Килти, камо ли спрямо свидетелите ни.

— Ние работим за президента, Дан — изтъкна Шоу, — а заповедта дойде направо от него, дори не чрез министъра на правосъдието. Пък и откога ти пука за Килти? — Всъщност той използва същата реплика пред президента Дърлинг. Мръсник и изнасилвач или не, той имаше право на полагаемия му се съдебен процес и на честен опит да бъде защитен. ФБР малко се вманиачаваше, ала истинската причина за тяхното благоговение пред честната съдебна игра беше следната: щом си обвинил някого, след като си спазвал всички правила, знаеш, че си пипнал точно онзи мръсник, когото трябва. Така всичките обжалвания също ставаха много по-лесни за преглъщане.

— Заради онази катастрофа, нали?

— Да. Той не иска две сензации да се бутат на първа страница. Тази търговска паника не е малко нещо и според него Килти може да почака седмица-две. Дан, нашата госпожица Линдърс е чакала няколко години, още две седмици ще имат ли…

— Да, и ти го знаеш — сопна се Мъри. После направи пауза. — Извинявай, Бил. Знаеш какво имам предвид. — Онова, което имаше предвид, бе просто: разполагаше с подготвен случай и беше време да му дадат зелена улица. От друга страна, не можеш да кажеш „не“ на президента.