Том Клэнси - Дълг на честта

— Сейджи, знаеш, че това е неприемливо. Не Можем да позволим държавни задължения да бъдат изпълнявани от представители на идустриални компании. — Това не беше вярно и бюрократът го знаеше. Тези неща се случваха непрекъснато.

— С цел да поддържаме приятелските си търговски отношения ви предлагаме да поемем всички извънредни разходи, които правителството ви ще направи. Ние… — Една вдигната ръка го прекъсна.

— Сейджи, трябва да ти кажа да спреш дотук. Моля те… Трябва да разберете, че това, което предлагате, може спокойно да се изтълкува като подтик към корупция според етичните закони на правителството ни. — Разговорът секна за няколко секунди. — Слушай, Сейджи, когато новият закон бъде прокаран, нещата бързо ще се уталожат. — А това нямаше да се проточи много. Реката от писма и телеграми от набързо организирани „народни“ комитети (като например Съюза на обединените автомобилни работници, надушващ кръвта във водата не по-зле от всяка акула) бе инструктирала всеки член да се обади на Западния профсъюз точно с тази цел. Законопроектът „Трент“ вече оглавяваше списъка за първо четене на Хълма, а хора от кулоарите даваха на новия закон две седмици, за да се появи на бюрото на президента за подпис.

— Но законопроектът на Трент…

Служителят на търговското министерство се надвеси над бюрото си.

— Сейджи, какъв е проблемът? Законопроектът „Трент“ ще позволи на президента чрез съвети на адвокати от Търговското да копира собствените ви търговски наредби. С други думи, единственото, което ще направим, е огледален образ на вашите закони тук. Е, как е възможно да е нечестно от страна на Америка да прилага собствените ви, справедливи търговски закони спрямо вашите продукти така, както вие ги прилагате спрямо нашите?

Нагумо не беше схванал съвсем нещата досега.

— Но вие не разбирате. Законите ни са направени така, че да отговарят на културата ни. Вашата е различна и…

— Да, Сейджи, зная това. Законите ви целят да защитят вашите предприятия от нечестната конкуренция. Скоро ние ще направим съвсем същото. Така, това беше лошата новина. А добрата е, че щом отворите пазарите си за нас, ние автоматично ще сторим същото за вас. Лошата новина е, Сейджи, че ще приложим собствените ви закони спрямо продуктите ви, и тогава, приятелю мой, ще видим колко справедливи са те според собствените ви стандарти. Защо се разстройваш? От години ми повтаряш, че законите ви всъщност не са никаква пречка, че вината си е в американската промишленост, щом не можем да търгуваме с Япония така ефективно, както вие търгувате с нас. — Той се облегна с усмивка. — Е, добре, сега ще видим колко точни са били наблюденията ви. Не се опитваш да ми кажеш сега, че… си ме мамил, нали?

Нагумо би си помислил „Боже мой!“, ако беше християнин, ала религията му бе анимистична и душевните му реакции бяха различни, макар смисълът да беше съвсем същият. Току-що го нарекоха лъжец и най-лошото бе, че обвинението беше… справедливо.

Законопроектът „Трент“, сега официално наречен Реформен търговски декрет, бе обяснен на Америка същата вечер, след като умните глави си бяха оползотворили времето, за да го анализират. Философската му простота беше великолепна. Говорители на администрацията, както и самият Трент в предаването „Макнийл/Лерхер“ обясниха, че законът ще създаде малка комисия от адвокати и техническо-търговски експерти от Министерството на търговията, подпомагана от специалисти по международно право от Министерството на правосъдието, която ще бъде упълномощена да анализира чуждестранните търговски наредби, да извлече американското им съответствие, което да копира техните клаузи възможно най-точно, и накрая да го препоръча на министъра на търговията, който ще уведоми президента. Президентът на свой ред имаше правото да задейства тези закони чрез изпълнителна заповед. Наредбата би могла да се анулира при минимално мнозинство в двете камари на Конгреса, чиито правомощия по такива въпроси са формулирани в конституцията — тази клауза щеше да предотврати евентуално законно възражение въз основа на разделението на властта. Реформеният търговски декрет имаше и клауза на „изтичане“. Четири години след влизането му в сила той автоматично щеше да престане да съществува, освен ако не бъдеше прокаран наново от Конгреса и не бъдеше повторно одобрен от тогавашния президент. Тази точка представяше декрета като временна мярка, чиято единствена цел е да установи свободна международна търговия веднъж и завинаги. Лъжата беше явна, но също така правдоподобна дори за онези, които знаеха как стоят нещата.