Том Клэнси - Дълг на честта

— По-лошо — продължи Джак вместо него. — Той е адвокат, а те винаги ти пречат с нещо.

— Обичайните предразсъдъци — отбеляза Адлер с усмивка, после приложи малко от своите аналитични умения. — Движиш някаква операция, нали?

Райън кимна.

— Има едни сметки за уреждане. Изпратил съм двама човека.

Задачата съчетаваше петролно сондиране и копаене, последвани от изключително прецизна довършителна работа, която трябваше да приключи навреме. Грубо изкопаните дупки бяха почти готови. Не беше лесно да се сондира направо в базалтовата матерична скала на долината дори веднъж, камо ли десет пъти за дупки с дълбочина цели четиридесет метра и широчина десет. Бригадата от деветстотин мъже, работещи на три смени, всъщност изпревари официалния срок с две седмици въпреки предпазните мерки. Прокараха шест километра релси от най-близката линия „Шинкансен“ и на всеки два-три сантиметра от тях стълбовете, обикновено поставяни да държат електрическите жици отгоре, сега служеха за поддържане на шест километра линейна маскировъчна мрежа.

„Геоложката история на тази японска долина сигурно е била интересна“ — помисли си ръководителят на строежа. Човек не виждаше слънцето повече от час след изгрева, толкова стръмен беше склонът на изток. Нищо чудно, че предишните железопътни инженери са огледали долината и решили да строят другаде. Тясната клисура, на места по-малко от десет метра широка в основата си, бе изваяна от отдавна заприщена с бент река и сега на практика оставаше една скалиста просека, сякаш останка от войната. „Или част от подготовка за такава“ — помисли си той. В крайна сметка беше съвсем очевидно, макар че не му казваха нищо, освен да си държи езика зад зъбите относно проекта. Единственият изход от това място бе право нагоре или можеше да се заобиколи. За първото можеха да използват хеликоптер, а за второто влак, но постигането на нещо различно изискваше жонглиране с балистичните закони и беше наистина трудна задача.

Докато наблюдаваше, грамаден багер „Кова“ изхвърли поредната камара натрошени скали в един саморазтоварващ се вагон. Беше последният вагон от влаковата композиция и скоро дизеловата разпределителна машина щеше да изтегли поредицата вагони към централната линия, където широколинеен електрически локомотив щеше да ги поеме.

— Готово — съобщи му мъжът, сочейки към дупката.

На дъното й някакъв човек държеше края на дълъг метър. Точно четиридесет метра. Разбира се, дупката бе вече измерена с лазер, ала традицията изискваше такива измервания да се проверяват от ръката на опитен работник и ето че на дъното стоеше миньор на средна възраст, чието лице сияеше от гордост. Той нямаше представа какъв е проектът.

— Хай 2 2 Да, добре (яп.). — Б.пр. — каза ръководителят с доволно кимване, последвано от по-формален любезен поклон към мъжа долу, на който онзи отвърна с преданост и гордост.

Следващият влак щеше да докара гигантска бетонобъркачка. Предварително подредените платна бяха вече натрупани около дупката (всъщност и около всички други), готови за спускане. Със свършването на тази дупка бригадата изпревари най-близкия си конкурент с може би шест часа, а най-далечния — с не повече от два дни. Неравности в повърхностната скала създадоха проблеми за дупка номер 6 и хората наистина се потрудиха и почти настигнаха другите. Трябваше да говори с тях, да ги поздрави за херкулесовите усилия, за да смекчи срама им, че са последни. Шеста бригада бе най-добрият му екип и беше жалко, че нямаха късмет.

— Още три месеца, ще спазим срока — заяви уверено началникът на строителния обект.

— Когато и Шеста е готова, ще спретнем банкет за мъжете. Заслужили са си го.

— Не е много забавно — отбеляза Чавес.

— Пък и е горещо — съгласи се Кларк. Климатичната инсталация на джипа им „Рейндж роувър“ беше повредена или бе издъхнала от отчаяние. За щастие имаха много бутилирана вода.

— Но е суха горещина — уточни Динг, сякаш имаше значение при сто и четиринадесет градуса 3 3 По Фаренхайт. Приблизително 45° по Целзий. — Б.пр . Човек би могъл да си ги обърне в Целзий, ала облекчението от това траеше само докато си поемеш отново въздух. После се сещаш за уврежданията, които нагорещеният въздух вероятно причинява на дробовете ти, независимо как го измерваш. Той разви капачката на едно пластмасово шише минерална вода, която бе с вледеняващата температура от приблизително 35° С. Изумително колко освежаваща беше при тези обстоятелства.