Том Клэнси - Дълг на честта

Генералът беше изискан човек, поне според собствените си разбирания. Приближи се пъргаво, с протегната ръка. Докато се ръкуваше, Кларк се питаше какво е станало със собственика на мерцедеса. Най-вероятно е бил убит заедно с другите членове на правителството. Те умряха отчасти поради некадърност, но най-вече от варварство, може би в лапите на човека, чиято силна приятелска ръка държеше в момента.

— Завършихте ли проучването си? — попита Корп и отново изненада Кларк с граматиката си.

— Да, сър. Ще разрешите ли да ви покажа?

— Естествено. — Корп го последва до багажника на роувъра. Чавес измъкна изследователска карта и няколко сателитни фотографии, получени от търговски източници.

— Това може би са най-големите залежи след онези в Колорадо, а чистотата им е удивителна. Ето. — Кларк изтегли стоманена показалка и посочи на картата.

— На тридесет километра оттук…

Кларк се усмихна.

— Знаете ли, колкото и отдавна да съм в този бранш, още ми е чудно как става това. Преди два милиарда години едно огромно балонче от веществото трябва да се е пръкнало от центъра на Земята. — Лекцията му бе възторжена. Беше се упражнявал много, а на помощ му дойдоха и прочетените за развлечение геоложки книги, откъдето зае по-хубавите фрази, за да е на „висота“.

— Както и да е — вмъкна Динг своята реплика след няколко минути, — свръхтоварът не е никакъв проблем и сме регистрирали местоположението с точност.

— Как успяхте? — попита Корп. Картите на страната му бяха продукт на една друга, много по-обикновена епоха.

— С това, сър. — Динг му го подаде.

— Какво е то? — попита „генералът“.

— Локатор от системата за глобално разпознаване — обясни Чавес. — Така се ориентираме тук, сър. Само натискате ей онова копче, гуменото.

Корп го послуша, сетне вдигна голямата, тънка зелена кутия от пластмаса и погледна екрана. Първо се появи точно време, после апаратът започна да се настройва и отбеляза засичането на един, след това на три и накрая четири орбитални спътника от системата за глобално разпознаване.

— Какво удивително устройство! — каза той, макар че това не бяха и половината му възможности. С натискането на копчето той бе изпратил и радиосигнал. Беше толкова лесно да се забрави, че се намираха едва на сто и шестдесет километра от Индийския океан и че отвъд полезрението можеше да има кораб с равна палуба. До голяма степен празна в момента палуба, защото хеликоптерите оттам бяха излетели преди час и сега се намираха на сигурно място петдесет и шест километра на юг. Корп хвърли още един поглед на локатора, преди да им го върне. Когато Динг го пое, той попита: — Какво дрънчи така?

— Батериите са разхлабени, сър — обясни Чавес с усмивка. Това бе единственият им пистолет, а и не беше голям.

Генералът пренебрегна неуместния отговор и пак се обърна към Кларк:

— Колко?

— Ами определянето на точния размер на залежите ще изисква…

— Говорете ми в пари, господин Кларк.

— „Анаконда“ е готова да ви предложи петдесет милиона долара, сър. Ще ги изплатим на четири вноски от по дванадесет и половина милиона, плюс десет процента от общата печалба от минните операции. Предплатата и текущите доходи ще бъдат в щатски долари.

— Малко е. Зная стойността на молибдена. — Бе проверил в броя на „Файненшъл таймс“ по пътя за насам.

— Ще са нужни обаче две години, може би по-скоро три, за да започнем действия. После трябва да определим най-добрия начин за пренасяне на рудата до брега. Вероятно с камиони или пък с железница, ако залежите са толкова големи, колкото смятам. Първоначалните ни разходи за разгръщане на операцията ще бъдат от порядъка на триста милиона. — „Даже при цените на работната ръка тук“ — нямаше нужда да добавя Кларк.

— Нужни са ми повече пари, за да бъдат хората ми щастливи. Трябва да ме разберете — изтъкна Корп разумно.

„Ако беше почтен човек — помисли си Кларк, — това можеха да са интересни преговори.“ Корп искаше допълнително пари в аванс за покупката на оръжия, с които да завладее отново страната, която някога почти притежаваше. ООН го отстрани, ала не напълно. Прогонен в опасна неизвестност в горите, той оцеля през последната година с трафик на марихуана в градовете, макар те да не бяха кой знае какви, и натрупа достатъчно от контрабандата, за да го сметнат отново за заплаха за мижавата държава. Разбира се, после с нови оръжия и контрол над страната той щеше да промени сегашното възнаграждение за молибдена. Кларк реши, че това е хитра тактика, но очевидна, тъй като я скрои сам, за да измъкне негодника от дупката му.