Том Клэнси - Дълг на честта

— Е, добре, ние сме загрижени за политическата стабилност на региона — позволи си да отбележи Джон с прикрита усмивка, за да покаже, че нещата са му ясни. В крайна сметка американците бяха известни в целия свят с умението си да правят бизнес или поне така смятаха Корп и останалите.

Чавес човъркаше нещо по локатора и следеше екрана от течен кристал. В горния десен ъгъл един светъл сектор почерня. Динг се закашля от праха из въздуха и се почеса по носа.

— Добре — каза Кларк. — Вие сте сериозен човек и ние ви разбираме. Петдесетте милиона могат да се изплатят предварително. В швейцарска сметка ли?

— Така е малко по-добре — подметна Корп, без да бърза. Той мина отзад на роувъра и посочи отворената каросерия.

— Това ли са скалните ви мостри?

— Да, сър — отговори Кларк с кимване. Подаде му камък, тежък килограм и половина, от много богата молибденова руда, макар че тя беше от Колорадо, не от Африка. — Искате ли да го покажете на хората си?

— Какво е това? — Корп посочи към два други предмета в джипа.

— Светкавиците ни, сър.

Кларк се усмихна и взе едната. Динг направи същото.

— Имате оръжие — забеляза Корп с удивление, сочейки към една пушка със затвор. Двама от телохранителите му се приближиха.

— Тук е Африка, сър. Боях се от…

— Лъвове ли? — Корп сметна забележката си за много остроумна. Обърна се и я обсъди с „полицаите“ си, които се разсмяха сърдечно на глупостта на американците. — Ние убиваме лъвовете — обясни им Корп след стихването на смеха. — Тук няма жива душа.

Генералът забеляза, че Кларк го прие като мъж, застанал стабилно със светкавицата в ръка. Тя изглеждаше възголяма.

— Това за какво е?

— Ами не харесвам много тъмнината, а и когато лагеруваме, обичам да правя нощни снимки.

— Така е — потвърди Динг. — Тези неща са направо страхотни. — Той се обърна и огледа позициите на охранителната команда на генерала. Бяха две групи, едната от четири, другата от шест човека, плюс двамата телохранители наблизо и самият Корп.

— Искате ли да снимам хората ви? — попита Кларк, без да посяга към фотоапарата си.

При уговорения знак Чавес включи светкавицата си и я насочи към по-голямата от двете отдалечени групи. Кларк пое тримата край роувъра. „Светкавиците“ действаха като магия. След само три-четири секунди двамата агенти на ЦРУ ги изключиха и се заловиха да завръзват ръцете на мъжете.

— Да не мислите, че сме забравили? — попита Корп, оперативният служител на ЦРУ, когато петнайсет минути по-късно се чу бръмченето на ятото хеликоптери.

По това време всичките дванадесет човека от охраната на Корп лежаха с лица в праха, ръцете им пристегнати на гърба с пластмасовите белезници, които полицаите използват, когато им свършат истинските. Генералът можеше само да стене и да се гърчи от болка на земята. Динг пръсна шепа сигнални светлини в кръг край джипа по посока на вятъра. Първият „Блекхоук“ UH-60 закръжи предпазливо отгоре и освети земята с прожекторите си.

— КОПОЙ-1, тук ПЛАСЬОР.

— Добър вечер, ПЛАСЬОР. КОПОЙ-1 държи нещата под контрол. Кацайте! — Кларк се изкиска по радиостанцията.

Първият приземил се хеликоптер бе доста извън осветената площ. Рейнджърите изникнаха от сенките като призраци, разредени на по пет метра и с насочени надолу заредени оръжия.

— Кларк? — извика някой силно и много напрегнато.

— Yo 4 4 Аз (исп.). — Б.пр. ! — извика в отговор Джон и им махна. — Пипнахме го.

Командирът на спецотряда се приближи. Млад латиноамериканец, намацан с маскировъчна боя и облечен в пустинни камуфлажни дрехи. Последния път, когато идва на африканския континент, бе лейтенант и помнеше панихидата на хората, които загуби от взвода си. Повторното довеждане на рейнджърите беше идея на Кларк и го уредиха лесно. След капитан Диего Чека се приближиха още четирима. Останалите от отряда се разпръснаха да проверят „полицаите“.

— Ами тези двамата? — попита някой, като посочи личните телохранители на Корп.

— Оставете ги — отвърна Динг.

— Слушам — отговори войник от 4-а специална част, след което извади стоманени белезници и ги постави на двата чифта ръце като добавка към пластмасовите.

Капитан Чека окова самия Корп. Заедно с един сержант го вдигнаха от земята, а Кларк и Чавес извадиха личните си принадлежности от роувъра и последваха войниците до вертолета. Един от рейнджърите подаде на Чавес манерка.

— Осо (Мечката) ви праща много поздрави — каза щабният сержант.