Том Клэнси - Дълг на честта

Специалистите по човешката психика умеят да прикриват чувствата си — талант, необходим по понятни причини. Кларис Голдън вършеше тази работа почти тридесет години и към дадения й от Бога талант можеше да се прибави дългогодишен професионален опит. Умееща особено добре да помага на жертви на сексуални престъпления, тя показваше съчувствие, разбиране и подкрепа в големи количества и от забележително качество, но макар и неподправени, те прикриваха истинските й чувства. Тя ненавиждаше сексуалните хищници колкото всеки полицай, дори вероятно повече. Ченгето вижда тялото на жертвата, раните и сълзите й, чува стоновете й. Психологът участва в драмата по-дълго, рови из ума за зловредни спомени, търси начин да ги заличи. Изнасилването е престъпление срещу разума, не срещу тялото и колкото и ужасни неща да виждаше полицаят, още по-тежки бяха скритите наранявания, с чието лекуване се нагърбваше Кларис Голдън. Нежен и внимателен човек, който никога Не би отмъстил за престъпленията физически, тя все пак мразеше тези създания.

Този проблем обаче беше специален. Тя поддържаше редовни професионални контакти с отделите за борба със сексуалната престъпност във всяко полицейско управление в радиус от осемдесет километра, но това престъпление бе станало на федерална територия и трябваше да провери под чия юрисдикция е. Щеше да говори по въпроса със съседа си Дан Мъри от ФБР. Имаше и още едно усложнение. Въпросният престъпник, бил навремето американски сенатор, все още притежаваше кабинет в сградата на Конгреса на САЩ. Той обаче си беше сменил професията. Вече не бе сенатор от Нова Англия, а вицепрезидент на Съединените щати.

Някога командир на подводниците от Тихоокеанския флот бе велика цел, достойна за всеки човек, но това също беше част от миналото. Първият велик командир бил вицеадмирал Чарлс Локуд и от всички, участвали в победата над Япония, само Честър Нимиц 6 6 Честър Уилям Нимиц американски адмирал, участвал във Втората световна война. — Б.пр. и може би Чарлс Лейтън са били по-важни. Именно Локуд, седнал в същия кабинет на хълмовете, гледащи към Пърл Харбър, бе изпратил Муш Мортън, Дик О’Кейн, Джийн Флаки и останалите легенди на битка с техните подводници. Същият кабинет, същата врата и даже същата табелка на вратата — командир на подводниците от американския тихоокеански флот, ала сега нужният за тук чин беше по-нисък. Контраадмирал Барт Манкузо съзнаваше, че е извадил късмет, за да стигне толкова далеч. Това бе добрата новина.

Лошата новина беше, че всъщност наследяваше една отмираща институция. Локуд командвал истинска флотилия от подводници и снабдителни кораби. Не толкова отдавна, Остин Смит бе изпратил около четиридесет в най-големия световен океан, обаче Манкузо разполагаше с деветнайсет ударни подводници и шест ракетоносеца, последните опрели борд до борд, чакащи разглобяване в Бремертън. Нито един нямаше да остане, дори и като музеен експонат от една отминала епоха, което не го тревожеше толкова, колкото би могло. Той никога не беше харесвал нито ракетоносните подводници, нито грозното им предназначение, нито скучната им схема на патрулиране, нито манталитета на командирите им. Обучен за работа с ударни подводни съдове, Манкузо винаги бе предпочитал да е там, където са действията. „Където бяха“ — поправи се той.

Бяха. Вече всичко приключи или почти. Задачата на ядрената подводница се промени от Локуд насам. Някога предназначени за борба с кораби, независимо дали търговски или бойни, те се бяха специализирали в елиминиране на вражески подводници, както изтребителите се посветиха на унищожаването на вражеските си събратя. Специализирането стесни предназначението им, като те акцентираха върху оборудването и подготовката, докато не станаха най-добри в тях. Никой не можеше да надмине една SSN при преследването на друга.

Никой не очакваше обаче, че противниковите подводници SSN ще изчезнат. Целия си професионален живот Манкузо се подготвя за нещо, което се надяваше, че никога няма да се случи, откриваше, локализираше, нападаше и потопяваше съветски подводници — ракетоносни или други ударни типове. Всъщност постигна нещо, за което никой друг командир не беше и мечтал.

Помогна в залавянето на руска подводница — боен подвиг, все още част от най-секретните постижения на страната му (а залавянето бе по-добро от потопяването, нали?). Ала сетне светът се промени. Той също имаше дял в това и се гордееше с ролята си. Съветския съюз вече го нямаше.